Седем синове
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Серия: Джипси Брадърс #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Седем синове». Краткое содержание книги:
— Не знаеш коя съм, нали?
Веднага придоби подозрителен вид.
— Не. Трябва ли?
Поклатих глава и казах с изкуствен южняшки акцент:
— Няма значение. Дойдох, защото имам нужда от татус, а всички казват, че ти си най-добрият.
Усмихна се, облизвайки устни и за част от секундата забелязах обецата на езика му.
— Заповядай — каза и ме поведе към една от твърдите кожени кушетки.
— Каква татуировка искаш да си направиш?
— Някоя, която да скрие белег — казах, прехапвайки устна.
Той кимна и потупа върху кушетката. Повдигнах се и се загледах напрегнато в лицето му. Помислих си, че той беше най-милият човек, когото съм срещала. Наистина бе рискувал живота си да ме спаси.
— Добре — каза и се усмихна. — Къде е белегът ти?
Преглътнах шумно, събрах роклята си в юмрук и я повдигнах така, че да може да види. Лицето му се изкриви измъчено. Погледна към мен, след това белезите и после пак към мен.
— Джулс? — прошепна. Загледа се в косата ми, в кожата ми, в сините ми очи, новия ми нос и се отдръпна назад, сякаш бе ужасен.
— Сега съм Саманта — казах без акцент, а въздухът заседна в гърлото ми. — И имам нужда от помощта ти.
Глава шеста
Той не проговори. Не помръдна. Изведнъж се почувствах зле, че го бях потърсила.
— Съжалявам — казах, спускайки роклята си надолу и слязох от кушетката. — Не трябваше да идвам.
Опитах се да си тръгна, но той ме хвана за лакътя и ме обърна към него.
— Чакай — каза Елиът. — Моля те, не искам да си отиваш. Просто съм малко… шокиран. Не съм те виждал от три години.
Стоях на едно място и се чувствах напълно жалка.
— Джулиет — каза мрачно, — какво правиш тук?
— Разглеждам забележителности — отговорих безизразно.
Пусна лакътя ми и се отправи към предната част на студиото. Обърна висящия надпис на вратата на „Затворено“, заключи и спусна щорите, за да не може никой да ни види.
— Апартаментът ми е на горния етаж — каза и ме погледна така, сякаш самото ми присъствие му причиняваше физическа болка. — Мисля, че трябва да поговорим.
— И след това ще ме татуираш? — попитах с надежда.
Изглеждаше така, сякаш водеше вътрешна битка със себе си.
— Ако ми кажеш защо искаш да покрия тези белези, тогава със сигурност ще ти направя най-хубавата шибана татуировка, която си виждала.
— Ще ти кажа, само ако обещаеш, че няма да се опитваш да ме разубеждаваш.
Изведнъж доби уморен вид.
— Нека просто се качим горе — предложи той. — Преди някой друг да разбере, че си тук.
Огледах пустата стая, объркана кой точно щеше да ме открие в заключеното студио, но въпреки това го последвах по стълбите.
Останах приятно изненадана, когато влязох в апартамента. Беше пълна противоположност на крещящо бялото студио и изключително просторен. Декорацията беше в ретро стил, в черно и червено, с тук-там леки нюанси на яркожълто. Стените бяха покрити с плакати на групи, сред които разпознах Рамоунс, Ролинг Стоунс и Ред Хот Чили Пепърс. Ламинат от полиран дъб покриваше пода под краката ми. Два черни кожени дивана с ниски облегалки бяха разположени един срещу друг със стъклена масичка за кафе между тях, а закътана встрани, стоеше лъскава черна кухня.
Елиът изчезна зад кухненския плот и след няколко секунди се появи с две отворени бутилки Будвайзер.
— Добра идея — казах и приех подадената ми бутилка.
Седна срещу мен, и не можех да спра спомените за първия път, когато го бях видяла в Небраска, след като баща ми бе починал.
Повръщах. Отначало баба го взе за стомашен вирус и ме задържа в леглото цяла седмица. Но едната седмица бързо се превърна в две, след това три, а аз все още се чувствах зле. Продължавах да лежа в леглото по цял ден и най-накрая докторът потвърди това, от което тя тайно се бе страхувала, а аз не бях и предполагала.
Една вечер, когато не успях да заспя, я чух да разговаря по телефона с внука си.
— Трябва да си дойдеш — замоли се тя, — Зле е, скъпи. Наистина зле.
Тя знаеше всичко. Беше наясно с това, което ми бяха причинили, и сега знаеше, че носех трайно доказателство за коварната им постъпка.
Елиът пристигна на следващия ден и седеше до мен, докато аз повръщах в една стара ламаринена кофа. Държеше русата ми коса назад и пристискаше студена мокра кърпа до врата ми. Грижеше се за мен така, както бях копняла някой да го прави.