Пратеникът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пратеникът». Краткое содержание книги:
— Правиш ли нещо като нормалните хора?
— Върви — отвърна Алон. — Аз ще чакам тук.
Монсеньор се обърна и с нехайна походка се отправи към женския вход за Стената. С дискретна гримаса Габриел го насочи към входа за мъжете. Донати си избра кипа от коша за туристи и несигурно я сложи на главата си. Той постоя известно време в мълчалива молитва пред Стената, после мушна малкото книжно рулце в една цепнатина между йерусалимските камъни.
— Какво пишеше в него? — попита Габриел, когато Луиджи се върна.
— Беше молитва за мир.
— Трябваше да я оставиш там горе — каза Алон, като посочи към джамията „Ал Акса“.
— Променил си се — рече Донати. — Мъжът, когото срещнах преди три години, никога не би казал това.
— Всички се променихме, Луиджи. В този град няма друго безопасно кътче, освен в охраняем лагер. Арафат не се е и надявал на това, когато даде ход на атентаторите самоубийци.
— Арафат вече го няма.
— Да, но за да се поправят вредите, които нанесе, ще е нужно да се смени най-малко едно поколение. — Габриел сви рамене. — Кой знае? Може би раните от Втората интифада никога няма да заздравеят.
— Значи убийствата ще продължат? Със сигурност не можете да очаквате такова бъдеще.
— Разбира се, че можем, Луиджи. Така е било винаги по тези места.
Те излязоха от Еврейския квартал и отидоха пеш до храма „Гроб Господен“. Алон остана да чака в двора, докато Донати, след като отклони предложението на един палестински гид на свободна практика, влезе вътре. Той се върна след десет минути и каза:
— Тъмно е и малко разочароващо, ако трябва да съм искрен.
— Опасявам се, че това е мнението на всички.
Напуснаха двора и поеха по Виа Долороза. Група американски поклонници, водени от свещеник в кафяво расо, който стискаше червен балон, се зададоха срещу тях, като припряно се блъскаха. Донати ги наблюдаваше съсредоточено.
— Все още ли вярваш? — попита го внезапно Габриел.
Луиджи помълча известно време, преди да отговори:
— Както си се досетил, предполагам, личната ми вяра е нещо доста сложно. Обаче наистина вярвам във възможността на Римокатолическата църква да бъде сила на доброто в един свят, изпълнен със злини. Вярвам също и в папата.
— Значи си безверник на страната на човек с голяма вяра.
— Добре казано — рече Донати. — Ами ти? Ти вярваш ли още? Изобщо някога вярвал ли си?
Габриел спря да върви.
— Ханаанците, хитите, амалеките и моабитите вече ги няма, но по някаква причина ние още сме тук. Дали защото Бог е сключил споразумение с Авраам преди четири хиляди години? Кой може да каже?
— „Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг“ — каза Донати, цитирайки глава 22 от Битие.
— „И твоето семе ще завладее градовете на враговете си“ — довърши цитата Габриел. — И сега моят враг си иска обратно този град и е готов на всичко, включително и да жертва своя син, за да си го върне.
Луиджи се усмихна на хитрата интерпретация на Светото писание, която направи неговият спътник.
— Ние с теб не сме толкова различни. И двамата сме отдали живота си на по-висши сили. За мен това е Църквата, за теб — твоят народ. — Той замълча за миг. — И твоята земя.
Продължиха да вървят по Виа Долороза и навлязоха в Мюсюлманския квартал. Когато улицата потъна в сянка, Габриел вдигна слънчевите очила на челото си. Палестинските търговци го гледаха с любопитство от претъпканите си дюкянчета.
— Тук безопасно ли е за теб?
— Всичко ще е наред.
— Тогава приемам, че си въоръжен.
Мълчанието на Габриел бе красноречив отговор. Донати продължи да върви с прикован в калдъръма поглед, смръщил замислено черните си вежди.
— Щом като аз знам, че Али Масуди е мъртъв, може ли да допуснем, че и другарите му знаят това?
— Разбира се.
— Дали знаят също, че в лаптопа му са били онези снимки, както и че той е попаднал в ръцете ви?
— Възможно е.
— Може ли това да ги подтикне да ускорят плановете си?
— А може да ги накара да отложат операцията, докато вие и италианците отново свалите гарда си.
Минаха през Дамаската порта. Като навлязоха в многолюдния и шумен пазарен площад, който се простираше отвъд стените, Габриел пак си сложи слънчевите очила.