Тих нашепващ глас

„Глупаво ще е от твоя страна, ако не купиш тая кутийка“.

Робъртсън взе вариостата.

— Колко струва?

— Три шилинга и шест пенса.

Робъртсън остави вариостата на мястото.

— За съжаление, вижда ми се много скъпо.

— Два шилинга и шест пенса — умоляващо предложи търговецът.

— И за пенс няма да я взема — каза Робъртсън. — Това е последната ми дума. „Чувате ли ме, Морверад? Отказах се от вариостата“. — Той бързо отмина.

В същия миг противотемпорът се затвори. Временният континуум, изкривен до неузнаваемост от това, че вариостатът се бе намирал в ръцете на Робъртсън, в миг прие нормалния си вид. Неочаквано Брус Робъртсън се спря на около шест метра от злополучната сергия, потърка чело, огледа се. Кутийката вече я нямаше. Той вдигна рамене. Непотребно парче метал и нищо повече. Робъртсън не можеше да си обясни от къде на къде изведнъж му бе хрумнало да се пазари. Провря се през тълпата, извика такси и се върна в хотела.

В хотела небрежно запрелиства вестниците, изяде леката вечеря и легна да подремне. Когато се събуди, малко го болеше глава. Плати сметката за стаята, взе такси до Лондонското летище и се качи в самолета, който тръгваше в девет часа вечерта.