Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Триша отстъпи крачка назад, зашеметена. Знаеше, че не трябва да се изненадва, тъй като веднъж вече бе говорил с нея дори по-зле. Той не си спомняше, но тя — да. Изпита болка затова, че й предлагаше толкова малко и нещо толкова тривиално, след като бе станал нейна фиксидея.
— Не, благодаря.
Кожата, в непосредствена близост до очите му, се набръчка от смях и той сви отново рамене.
— Ти губиш. Знаеш как да ме намериш, ако промениш мнението си. Ще те придружа до входната ти врата.
— Не, благодаря.
— Ще те съпроводя до дома ти. — Развеселеният израз на лицето му остана. — Така че тръгвай, док. Или можем да останем тук. Така или иначе, аз съм залепен за теб, докато стигнем твоята къща.
Младата лекарка се извърна и тръгна бързо по тротоара. Можеше да го почувства зад себе си, но мъжът не издаваше нито звук. За такъв огромен човек се движеше много тихо. Когато стигна двора си, тя се обърна и ахна колко близо бе до нахлуване в личното й пространство.
— Безопасно до вкъщи — прошепна той. — Сигурна ли си, че не искаш да вляза вътре, док?
— Сигурна съм — заяви решително.
Ръцете й трепереха, когато се втурна към вратата. Щеше ли да се опита принудително да влезе в дома й и да я притиска с предложението си да правят секс? Отключи вратата и се обърна да му каже да си тръгва, но той бе изчезнал.
Триша слезе от верандата и погледна в двете посоки на тротоара, мъжът не се виждаше никъде. Тя се намръщи. Къде се скри толкова бързо? Слейд я дразнеше много силно. Побърза да се прибере вътре и заключи вратата след себе си.
Младата жена остави чантата си на масичката до входа и тръгна към спалнята. Мина покрай празната стая за гости, спомняйки си, че трябва да поръча бюро и няколко шкафа за документи, за да обзаведе домашния си офис.
Когато влезе в спалнята, се огледа наоколо. Мразеше голямото легло с балдахин, чиито дебели дървени стълбове се извисяваха до тавана. То заемаше твърде много място в стаята. Беше получила къщата обзаведена, но нищо от мебелировката не й харесваше.
По пътя към банята съблече дрехите си. Нима Слейд наистина не си спомня за мен? Може би играе някаква извратена игра, за да види дали ще кажа нещо. Не беше сигурна. Бе доста убедителен, ако наистина искаше тя да повярва, че никога не се бяха срещали в миналото. Пусна душа и изчака малко, докато се загрее водата.
Пристъпи с въздишка под топлата струя. Защо бе привлечена от него? Не можеше да отрече, че той я бе заговорил. Вероятно от любопитство. Не беше уверена в мотивите, но всеки път, когато я погледнеше, тя си спомняше за грубия, му горещ език, дразнещ шията й, начина, по който движеше тялото си върху нейното, докато почти я доведе до края само от триенето на пениса си срещу слабините й, и споменът за звуците излизащи от гърлото му. Ръмженето беше много секси.
— Психично промиване на мозъка — въздъхна тя.
Отметна назад глава и изми косата, след това обръсна краката си и излезе изпод душа. Чу характерен звук. Бръмченето идваше от джоба на панталоните й в спалнята, където ги бе захвърлила, когато се съблече. Обви кърпа около тялото си и изскочи от банята. Наведе се, взе дрехата и извади черния мобилен телефон.
— Доктор Норбит слуша.
— Триша, Пол е. Имаме работа. Може ли да се върнеш?
— На път съм. — Затвори и се втурна към леглото. Пусна върху него телефона и се обърна към гардероба. Направи крачка, преди да се удари в широко, твърдо тяло.
Младата жена ахна. Две големи ръце я хванаха за раменете. Тя вдигна рязко глава и се вторачи в развеселените очи на Слейд. Тялото й бе притиснато до неговото, той я държеше здраво, устните му се извиха в усмивка.
— Не отговаряш на телефона. Нуждаят се от теб в клиниката.
— Ти си вътре в къщата ми — каза тя, като си пое дъх.
— Имам ключове за всички домове. Аз съм охрана. Трябва да си вдигаш телефона, ако не искаш някой да те безпокои. Твоят санитар звънял в продължение на пет минути и после ни се обади.
— Бях под душа.
Погледът му се спусна надолу.
— Виждам. Изглеждаш добре в розово, док. Ще изглеждаш много по-добре, ако тази кърпа е на пода, в краката ти. — Тялото му потръпна забележимо до нейното, докато погледът му се плъзгаше към раменете й. — Много е изкушаващо да оближа всички тези капки вода.