Червенокоса красавица
- Автор: Итън Джилиан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Червенокоса красавица». Краткое содержание книги:
Четвърта глава
— Маргарет, излез тук незабавно — изръмжа Хенри.
— Не — отвърна тя с приглушен от вратата между тях глас.
Хващайки дръжката, Хенри я блъсна силно с рамото си. Проклетото нещо отказваше да мръдне и инч. Беше заключена — и тъй като беше потрошил доста заключени врати през живота си, а и не беше слаб мъж — стигна до заключението, че също така беше залостена с нещо изключително тежко. Челото му се притисна в гладкото дърво, а очите му се затвориха в отчаяние.
— Държиш се като дете.
— Знам — отвърна весело тя.
Очите му се отвориха рязко. Това момиче беше непоправимо. По принцип използваше тази дума за женкарите и негодниците, с които си бе имал работа, но откри, че прилягаше доста добре и на Маргарет. Беше по-упорита от всеки един мъж, който беше срещал някога. Да не споменаваме непокорна, твърдоглава и невъзможна за укротяване. Как щяха да се превиват от смях приятелите и враговете му, ако можеха да го видят сега. Заключен отвън пред собствената си спалня от съпругата си. Беше абсурдно. Беше нелепо. Беше точно това, което щеше да направи и той, ако бе на нейно място, бе длъжен да си признае с усмивка.
След като бе казал на Маргарет истината, криеща се зад финансовото положение на Хийтридж, и причината, поради която се беше оженил за нея, тя беше хвърлила една чиния към главата му и беше избягала горе. В продължение на няколко минути Хенри бе стигнал до три заключения: първо, че счетоводителят му, който вече бе ходещ мъртвец, го бе крадял зад гърба му. Второ, съпругата му имаше изключително точен мерник. И трето, беше наистина прелестна, когато се ядосаше.
Така че, не, Хенри не обвиняваше Маргарет, задето го бе замерила с финия порцелан по главата. И все пак не можеше да я остави да си мисли, че тя държи нещата под контрол. Жената беше като лъвица. При най-малката проява на слабост бе готова да се нахвърли върху плячката си с оголени зъби и нокти.
— Отвори вратата веднага — настоя той, ритайки неподдаващото се дърво.
— Или ще направиш какво? — предизвика го тя.
— Или ще взема пушката си, ще изляза на полето и ще застрелям онази кранта, която наричаш кобила. — В момента, в който думите излязоха от устата му, Хенри съжали, че ги изрече. Не само защото никога не би направил подобно нещо, но защото бе разбрал, че Маргарет обича Попи, само при вида на добре разресаната й козина и защото бе първа на оградата да тършува с муцуна из джобовете му за лакомства, когато бе излязъл да търси Финеган. — Казах това, без да мисля. Извинявам се. Разбира се, че никога няма…
Не му остана време да довърши извинението си, тъй като съвсем неочаквано вратата се отвори с трясък към него, цапардосвайки го силно в слепоочието. Проклинайки, Хенри залитна назад, опитвайки се да възвърне равновесие. Преди да успее обаче, в ръцете му се озова една ритаща и пищяща жена.
— Ще застреляш кобилата ми, така ли? — беснееше Маргарет, докато малките й юмручета се забиваха във всяка част от тялото му, която можеше да стигне.
— Маргарет, спри! Това е лудост. Казах, че съ… — Думите му секнаха, когато един сполучлив удар се приземи точно в шията му. Той се задъха, а устата му започна да се отваря и затваря като на риба.
— Ще ме завлачиш в Лондон, така ли? — извика тя, ритайки го в пищялите с острите върхове на обувките си.
Подскачайки на един крак и стискайки врата си, Хенри успя да се шмугне в стаята зад него. Беше гостна, прилежно подредена с легло към едната стена и писалище и столове към другата. Маргарет продължаваше да го удря — небеса, не знаеше ли жената, че дамите никога не удрят? Да зашлевят някого — да, но здрав, десен юмрук в челюстта — не! Хенри сключи ръце около стройното й тяло в мечешка прегръдка и я преметна върху леглото. Сблъсъкът с твърдия матрак я остави без въздух и той се възползва от предимството, като се нахвърли отгоре й и хвана китките й, преди да е възвърнала сили.
— Маргарет — каза твърдо, — време е да спрем.
Тя разтресе глава наляво и надясно, разпръсквайки златен огън върху белите възглавници. Беше се зачервила, а очите й искряха ярко като сини диаманти под слънцето. С всяка гневна въздишка, която си поемаше, гърдите й се повдигаха и Хенри не можеше да не забележи начина, по който се притискаха в неговите. Заинтригуван той си позволи да се намести по-близо до нея, докато едната му ръка се зарови в червените й къдрици. Нямаше да направи нищо. Разбира се, че не. Просто искаше да провери дали е толкова мека, колкото…