Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
В този момент за почти 5-годишната Лола всичко беше приказка, истинска приказка с истински хора, а пък се случваше и нещо вълнуващо - Красимир от първия етаж й харесваше.
6.
У тях беше пълно с камъни. Влизаше се през тъмно огромно фоайе, а от там в не по-светлия хол, целия в стъклени витрини, пълни с най-невероятните камъни на света. Всички блестяха, имаше и абсолютно черни със сребърни нишки по тях, червени, зелени, сини, всякакви форми и цветове. Лола никога не беше виждала някой да държи камъни в стая, беше много интересно. Баба й обясни, че бащата на Краси е геолог.
Бабите им току-що се бяха запознали и си говореха, докато Лола разглеждаше тайно Красимир. Хареса й. Беше с черна коса и черни очи. Да, но нейната баба не разреши на Лола да остане в Краси, а го покани той да дойде да си играят у тях, защото било по-топло. Нищо, и у тях щяха да си играят интересно, даже много интересно, по-скоро да идва!
Лола се беше изстреляла нагоре по стълбите, за да си облече любимата розова рокличка от бархет със сини и лилави мечета по нея. Завъртя се щастливо пред огледалото, за да види как се върти роклята, и вече нямаше търпение Краси да звънне на вратата. Най-накрая той звънна. Двамата веднага се втурнаха да строят къщичка. Донесоха два стола, сложиха ги от двете страни на гърба на един фотьойл, баба даде одеяло, покриха столовете и бързо се мушнаха отдолу.
Краси ходеше на детска градина - за разлика от Лола, която не беше пусната от семейния съвет, защото си имала баба.
- Ама искам да си играя с деца! Искам да ходя на детска градина! Самичка ми е скучно!
- Не може да ти е скучно, ето сега ще отидем в парка, а и има книги - като ти е скучно, чети! Няма по-полезно нещо от четенето - отсичаше баба й Анастасия, която държеше Лола да е изключителна във всичко. -А от мен запомни едно: на умните хора никога не им е скучно.
- Няма пък, скучно ми е самичка!
Баба й накрая се ядосваше:
- Защо така бе, бабе... Децата мечтаят да имат баби да ги гледат!
- Не мечтаят, а си играят!
Брадичката на Лола се разтреперваше и тя се разплакваше драматично. Сърцето на баба й не издържаше на тази гледка и тя я гушваше и я целуваше по челото.
- Искаш ли да отидем на кино?
- Искам!
И отиваха на кино. Сега обаче, както никога, Лола имаше гост, и то не какъв да е, а момченце, и изобщо не й беше скучно. Краси й разказа ужасяващо страшна случка за някаква отсечена глава, която говорела, после за едни огрязани, кървящи ръце, които сами свирели на пиано. Лола обаче не се стряскаше много от страшни случки, повече я беше страх от тъмните коридори на огромния стар апартамент, в който живееха. Сега трябваше да излезе от къщичката и да притича до своята стая за играчки. Беше й неприятно, че трябваше да остави Краси сам и да прекъсне играта. Изключително неприятно, но нямаше как, затова се затича с все сила към стаята си.
Сърцето й винаги се разтупкваше от страх от високите тавани, скърцащия паркет и странния мрак, витаещ в апартамента. Стигна до стаята и награби всичко, което можеше да носи. Краси не се интересуваше от многобройните й кукли, затова домъкна любимия си механичен робот от сив метал с червени и сини копчета. Беше много щастлива, че има играчка и за момчета. Нави ключето на гърба на робота и го пусна към Краси. Той изпадна във възторг - ходещ робот! Когато роботът спря, Краси го грабна и искаше да го навие той, но Лола го помоли да й го даде тя да го навие - не трябваше да се пренавива, защото ще се счупи. Така й беше казал татко й. Краси обаче се заинати и започна да го навива, докато наистина не го счупи. Сърцето на Лола се сви - хем го беше помолила... Роботът вече никога нямаше да ходи. Стана й много мъчно. Тогава Краси я погледна особено и изведнъж изтърси:
- Хайде да си събуем гащите.
Това стресна Лола и определено отвлече мисълта й от счупения робот. Беше много изненадана: как така ще си свалят гащите?! Хич не звучеше правилно, беше нещо, заради което можеха много да им се карат.
- Защо? - попита тя.
- Ти ще ми видиш пишката, аз пък ще ти видя дупката - отговори Краси.
- Няма! Не искам!!! - извика Лола отново с разтупкано дали от страх, или от срам сърце, и тя не знаеше, изпълзя от къщичката и се втурна към кухнята, където беше баба й.
- Бабо! Бабо!
- Какво?
- Вече не искам да си играя с Краси!