Подменена

— Е, какво искаш? — попитах аз, опитвайки се да върна вниманието му отново към мен и да сложа край на огледа на вещите ми, който беше започнал.

— Съжалявам — повтори Фин все така искрено. — Бях жесток с теб. — Той погледна замислено настрани, преди да продължи: — Не исках да те нараня.

— Тогава защо го направи? — попитах аз рязко.

Облизвайки устни, Фин пристъпи от крак на крак и въздъхна дълбоко. Той преднамерено се беше държал грубо с мен. Това не беше някакво случайно недоразумение, продиктувано от неговата самонадеяност или несъобразителност. Всичко, което беше сторил, беше целенасочено и предумишлено.

— Не искам да те лъжа и ти давам думата си, че не съм го правил досега — каза Фин, подбирайки внимателно думите си. — Не мога да добавя нищо повече към това.

— Мисля, че имам право да знам какво става — троснах се аз, после си спомних, че Мат и Маги спяха съвсем наблизо и побързах да понижа глас.

— Точно затова съм тук — увери ме Фин. — За да ти обясня всичко. Това не е начинът, по който обикновено постъпвам и затова трябваше да проведа един телефонен разговор, преди да дойда да те видя. Опитах се да си изясня някои неща. И точно затова се забавих. Извинявай.

— Да се обадиш на кого? Какво да си изясниш? — Отстъпих крачка назад.

— Онова, което направи тази вечер, с Патрик — каза Фин и аз почувствах как ми прималява под лъжичката.

— Не съм направила нищо на Патрик — поклатих глава. — Нямам представа за какво говориш.

— Наистина ли? — Фин ме погледна подозрително, сякаш неспособен да реши дали да ми повярва или не.

— Ъ-ъ… не знам за какво говориш — запънах се аз. По гърба ми пробягаха ледени тръпки и почувствах лек пристъп на гадене.

— Напротив, знаеш — рече Фин, кимвайки сериозно. — Но просто не знаеш какво е това.

— Просто съм… много убедителна — казах доста неуверено. Не исках да продължавам да отричам, но още по-неприятен беше вариантът да си призная едно от моите тайни безумства.

— Да, дума да няма — съгласи се Фин. — Но ти не можеш да правиш това. Не и по този начин.

— Нищо не съм направила! А дори и да съм, кой си ти, че да ми забраняваш? — В този момент нещо просветна в ума ми и аз го погледнах. — Можеш ли изобщо да ме спреш?

— Да речем, че не можеш да използваш това върху мен сега. — Фин поклати разсеяно глава. — Дарбата ти не е толкова голяма, особено по начина, по който я използваш.

— Какво е това? — промълвих аз едва-едва, откривайки, че ми е трудно да движа устата си. Бях се отказала от всякакви преструвки, че не знам за какво става дума, отпускайки унило рамене.

— Нарича се внушение — рече Фин натъртено, сякаш това щеше да направи нещата по-ясни. — Технически погледнато, това е психокинеза. Форма на мисловен контрол.

Почувствах се смутена от деловия му тон, като че ли говорехме за домашното ни по биология, а не за възможността да притежавам някаква паранормална способност.