Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Лицето му беше като желязо, а устата бе застинала в сурова усмивка.
— Бил е нещастен лов — рече старецът от Бьо, просто за да каже нещо.
Младежите не отговориха, свели поглед надолу.
Старецът им предложи храна, но те просто поклатиха глави.
Сложиха товара си в каруцата, без да пожелаят помощ, и потеглиха на север.
След случилото се започнаха ли жителите на селото в равнината да гледат с по-различни очи на хората от горите на север? Може да се очаква такова нещо, но не и от хората от селото в равнината.
За тях беше унизително, че един мъж от север беше толкова смел, дори бе пожертвал живота си, за да ги избави от един звяр, в който се бе вселил дяволът.
Смелостта му бе позор за тях и затова скоро в душите им се загнезди омраза, вследствие на което обитателите на селото в равнината бързо забравиха героизма, а срамът ги насърчаваше да злословят и клеветят всеки и всичко, намиращи се на север.
За следващите поколения, които израснаха, бе създадена една легенда за случилото се, според която хората от Бьорндал са опасни и кръвожадни убийци на животни.
И на хора…
5
Минаха години, без да има някакво нашествие на мечки и селото в равнината.
Наистина, от време на време изчезваше по някоя овца през лятото или бяха откривани следи от мечка, но подобно нещо се случваше рядко през изминалите години.
Но с течение на времето хората от север все повече и повече преминаваха с натоварените си каруци през селото в равнината, пътувайки на юг, и местните научаваха по нещо за живота и хората в Бьорндал. В селото в равнината се научиха да различават отдалеч конете и хората от там.
Щом зърнеха дорести коне, знаеха, че са от Хамарбьо, а черните бясно препускащи коне, които местните гледаха със зяпнал поглед, със сигурност бяха на Стария Бьорндал.
Трябва да се отбележи, че имението на Стария Бьорндал ставаше все по-силно.
Това вгорчаваше живота на мнозина.
Завистта винаги съществува и процъфтява в човешките души.
Все по-често можеха да се видят тези дяволски черни коне. Натоварени, те прекосяваха селата в силен тръс, пътувайки между севера и юга, далеч, чак до града, и тогава минаваха дни, преди да се върнат у дома.
Караха едни товари и се връщаха с други, което човъркаше любопитството на селяните.
Разпитваха ратаите, но не научаваха нищо съществено и злобно подхвърляха колко дяволски предприемчиви и алчни са тези северняци.
Двамата младежи, които преди време бяха идвали в Бьо, за да вземат трупа на Стария Бьорндал, бяха наследили имението и го управляваха умело.
И двамата бяха отговорни и дейни младежи, въпреки младостта си.
Туре, по-големият, бе по-предпазлив и по-решителен, а Даг беше по-красив и със светла кожа.
Туре бе висок и развит физически. От пръв поглед впечатляваше с необикновено здравото си и излъчващо сила телосложение. С мургавата си кожа и кестеняви коси, с твърдия си и проницателен поглед, той приличаше много на баща си, както твърдяха по-възрастните.
По-младият, Даг, беше по-деликатно сложен, но това не пречеше да излъчва едновременно здраве и сила. Имаше добре развити крайници и ясносини очи, които светеха под русите му коси. Никога, казваха старците, не се бе раждало в този дом толкова хубаво момче, което според тях имаше поразително сходни черти със своя дядо.
Хората в селото говореха не без основание, че синовете на Стария Бьорндал едва ли щяха да се справят с управлението на имението, че и да го разширят и обогатят още, ако Йорн от Хамарбьо не ги беше напътствал с мъдрите си съвети, ако не беше ги подкрепял през няколкото усилни години, които им бяха необходими, за да се научат сами да управляват.
От незапомнени времена Бьорндал имаха обичай да търгуват с редки кожи, които откарваха на каруците си и продаваха в големия град с добра печалба. По-евтините неща, добивани от горите или в имението, бяха продавани в околността, като тази търговия не носеше кой знае какъв доход.
Сделките в града се извършваха с посредничеството на голямата търговска къща на братята Холдер. Те работеха с чужбина и можеха да предложат добри цени за качествените стоки. Двамата младежи продължиха традицията на семейството си да търгува с фирмата на Холдер, която им плащаше добре и винаги в уговорения срок.