Масата представляваше каменен пръстен, над чийто център във въздуха висеше една нематериална сфера. Върху тази сфера падаше колона от бледа светлина и създаваше около нея седефен ореол, който светеше съвсем леко. Равномерно разположени около масата, креслата, в които Пазителите бяха седнали, потъваха в сянката. Виждаха се само главите и раменете на Пазителите. Те носеха широки сиви качулки.
— Как е името му — попита Третият пазител.
— Лорн Аскариан — отговори Седмият пазител.
— Не — отговори Вторият пазител. — Той е Рицарят с меча.
— Аз — каза Седмият пазител.
Настъпи тишина.
— Звездата на Рицаря с меча се появи отново на небосвода — каза Четвъртият пазител. — Слива се със звездата на Принца.
— Това нищо не доказва — възрази враждебно Третият пазител.
— Вие сляп ли сте, или сте луд? — попита Седмият пазител. — Написано е, че Рицарят с меча ще се върне от Крепостта на мрака.
— И че Мракът ще го последва.
— Вярно е — потвърди Деветият пазител.
— Е, кой сега е слепият? — попита Третият пазител. — Кой е лудият?
Седмият пазител поиска да отговори, но той не му позволи и добави, като се обърна към всички:
— Ние си играхме с пътя, избран от Дракона на съдбата. И ако е вярно, че звездата на Рицаря с меча отново грее, също така е вярно, че грее с мрачен блясък. Може би допуснахме грешка.
Тогава се намеси Първият пазител. Говореше спокойно и уверено. Под качулката му проблясваха звездите на нощната необятност.
— Събранието обмисли и Събранието реши. Не можем да се върнем обратно към това, което бе решено.
— Против моето мнение — осмели се да протестира Третият пазител.
— Решението на Събранието е по-важно!
Това прозвуча като призоваване към ред.
Третият пазител млъкна, но мълчанието му не предвещаваше нищо добро. Той беше могъщ и горделив. Имаше свои поддръжници. Така че Първият пазител прецени за необходимо да бъде помирителен.
— Понякога трябва да постъпим така, че да бъде зачетена волята на съдбата. Това е наше право и наш дълг, но само в много редки случаи, защото всички знаем каква опасност представлява това. Необикновената съдба на Рицаря с меча е сигурна. Така че ни се наложи да позволим на неговата звезда да продължи още да блести и по този въпрос постъпихме добре. Но както каза Третият пазител, нейният блясък е мрачен. Това трябва да ни тревожи.
— Може би този мрачен блясък се дължи на Крепостта на мрака — подчерта Седмият пазител. — Ако му дадем време, звездата на Рицаря с меча ще си възвърне пълния блясък.
— Никой не може да се закълне, че ще бъде така — възрази Третият пазител.
— Нито пък за противното! — отвърна му Седмият пазител.
И като се обърна към Първия пазител, добави:
— Ще се откажем ли? Ще се отвърнем ли от Рицаря с меча сега, когато го повикахме отново? Помислете за това, което му е предречено да извърши.
Отново настана тишина.
После Първият пазител каза:
— Да повикаме вестител.
— Кого? — попита Четвъртият пазител.
— Този, който се потруди добре пред Върховния крал. Нека се срещне с така наречения Лорн Аскариан и да прецени властта на Тъмнината над него. Ако той е Рицарят с меча и звездата му завинаги е помръкнала, тогава ще знаем какво да правим.
Глава 5
Това море винаги бушуваше, а нощта беше още по-яростна. Беше родена от бедствието, разтърсило света в края на Мрака. Оттук и името, което му бе дадено. Оттук и бурите. Оттук и кошмарите, и мъчителните нощи в Далрот.
„Хроники“ („Книга на сянката“)
Кралският галеон се отдалечи от Далрот и от бурята. Водите на Морето на мрака бяха все така бурни и опасни, но не толкова, колкото в близост до прокълнатата крепост, където силите на природата се нахвърляха върху Тъмнината, без да могат никога да я победят. Вятърът отслабна. Вълните поутихнаха — все така се блъскаха в кораба, но вече не толкова яростно.
* * *
За Лорн имаше запазена каюта.
![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/2/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
