![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Значи херцог Ериан, а? — каза Ейлин след малко.
— Да.
— Съжалявам, Лис.
— Нищо не можеш да направиш. Нито пък аз.
— Можеше да е и по-лошо.
— Мисля, че никога не съм го виждала.
— Аз съм го виждала. Не точно гадняр, по-скоро суров. Чест, дълг, рицарство. От тоя сорт. Съмнявам се, че в замъка Ансгорн е много забавно.
— Ериан би могъл да ми бъде баща.
— И какво? Баща ти съвсем не е зле.
— Ейлин…
— Това, което искам да кажа, е, че зрелите мъже си имат своето очарование. Разбира се, не са така силни и енергични. Но са не по-малко пламенни и доста по-… — Ейлин търсеше подходящата, благовъзпитана дума. — Много по-внимателни. Освен това са имали време да се поучат от грешките си. Слушаш ли ме?
— Много добре. А Ериан какъв е?
Ейлин се поколеба.
— Ами… Доколкото си спомням, е по-скоро грозен. Съжалявам, че ти го казвам, но това е истината.
Алисия вдигна рамене.
— Добре е да знам какво да очаквам.
— Никога не съм виждала първата му съпруга. Но май е била много красива. Или невярна. Защото най-големият син на херцога е… Ммм! Ако останеше до мен…
— Само за това мислиш! — продума Алисия, която не можа да се сдържи и се усмихна.
Страхувайки се да не би войниците да ги чуят, тя шепнеше.
— Кой? Аз? — учуди се Ейлин.
— Хайде сега!
— Не толкова, както ти го казваш. Всъщност това е въпрос на уважение. Смятам, че отказът от удоволствията е оскърбление към тях.
Алисия се разсмя, но бързо стана отново сериозна. Приятелката ѝ я хвана за ръката и настъпи мълчание.
— Тази нощ пак го сънувах — каза Алисия.
И като се обърна към Ейлин, призна, разтърсвана от вълнение:
— Беше толкова истинско, толкова хубаво, толкова сладко отново да е при мен…
— Не, Лис! Не! — тонът на Ейлин беше съчувствен, но твърд. — Не можеш да продължаваш да…
— Зная! — възпротиви се Алисия. — Зная… — добави вече не така пламенно.
Много добре си спомняше Лорн на смъртното му легло, отпуснатата му ръка, която държеше, и ледените му устни, които целуна за последно. Успокои се, изтри сълзите, които мокреха клепачите ѝ, и меко каза:
— Толкава е хубаво да вярвам в това, разбираш ли? Толкова е хубаво…
Сложи глава на рамото на Ейлин, която я прегърна.
— Да, Лис. Разбирам. Но Лорн е мъртъв, а ти, ти си жива. Животът… Твоят живот продължава и трябва да вземеш най-доброто от него. Та макар и само заради него. Мислиш ли, че той би искал да си нещастна?
— Не — призна Алисия. — Но аз познах щастието в неговите прегръдки.
Пролетта на 1548 година
Замъкът Лариан
Все така затворен и умиращ в своята далечна Цитадела, Върховният крал пожела обаче Ониксовата гвардия да бди над преговорите, започнали с цел да запазят мира с Арканте.
Тогава принц Алдеран пое командването на Черните гвардейци според волята на Върховния крал, но против желанието на кралица Селиан, която, както казват, хранела други амбиции за любимия си син.