Аз съм пратеникът
- Автор: Зузак Маркус
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 9789546410276
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пратеникът». Краткое содержание книги:
Ричи има мургава кожа и бакенбарди. Косата му е къдрава, с неопределен тъмен цвят, а очите му са черни, но дружелюбни. Той не казва на хората какво да правят и очаква същото от тях. Ходи с едни и същи избелели джинси и не ги сваля, освен ако няма няколко чифта от същия модел. Никога не ми е хрумвало да го питам.
Можете да го чуете отдалеч, защото кара мотор. „Кавазаки“ или нещо подобно, черно-червен. Обикновено през лятото кара без яке, защото така е свикнал от дете. Носи обикновени тениски или демодирани ризи, които са на баща му.
Продължаваме да го гледаме.
Той се размърдва неспокойно и поглежда към Одри. Ние също.
- Хубаво! - заема отбранителна позиция тя. - От всички нас като че е най-вероятно аз да измисля нещо толкова нелепо...
- Не е нелепо - казвам и се хващам, че едва ли не защитавам картата, сякаш е част от мен.
- Мога ли да продължа? - пита тя.
Кимвам.
- Добре. Та тръгнах да ви казвам, че не съм аз. Обаче имам теория как и защо картата се е озовала в пощата ти.
Всички я чакаме да си събере мислите.
Тя продължава:
- Всичко идва от банковия обир. Някой е прочел във вестника и
си е помислил: „Може пък това да е човекът. Ед Кенеди. Тъкмо от такова момче има нужда градът ни. “
- Одри се усмихва, но в същия миг отново става сериозна. - На всеки от тези адреси ще се случи нещо, Ед, и ти трябва да се намесиш.
Замислям се за секунда и казвам:
- Това май не е много хубаво, а?
- Защо?
- Защо ли? Ами ако тези хора тръгнат да се трепят и аз трябва да ги разтървавам? Тук такова нещо няма да се случи за пръв път, нали така?
- Въпрос на късмет.
Сещам се за първата къща.
„Едгар Стрийт“ 45.
Не мога да си представя да се случи нещо хубаво в дупка като тази.
До края на вечерта упорито се опитвам да прогоня мисълта за картата, а Марв печели три поредни игри. И както обикновено не пропуска да ни натрие носа.
Честно да си кажа, мразя, когато Марв печели. Той е много злорадо копеле. Пафка си пурата и злорадства.
Също като Ричи и той живее с техните. Работи с баща си като дърводелец. Ако трябва да сме честни, работи здраво, макар да не харчи и цент от онова, което изкарва. Дори и тези пури - краде ги от своя старец. Марв цепи косъма на две. Направо е царят на цициите.
Има гъста руса коса, която стърчи на фъндъци, ходи за по-удобно със стари панталони от костюм и постоянно подрънква с ключовете в джоба си. Винаги изглежда така, сякаш тайно се надсмива на нещо. Израснали сме заедно и това е единствената причина да сме близки. Той има още куп други приятели по няколко причини.
Първата е, че през зимата играе футбол и се познава с много хора оттам. Втората и главна причина е, че се държи като идиот. Забелязали ли сте, че идиотите имат много приятели? Това е просто наблюдение.
Нищо от казаното дотук обаче не ми помага. Колкото и да си го изкарвам на Марв, проблемът с асото каро си остава.
И няма как да го избегна, дори и да искам.
Тихичко и подмолно ми напомня за себе си.
Накрая стигам до решение.
Казвам си: „Трябва да започнеш скоро, Ед. „Едгар Стрийт“ 45.
Полунощ.“
Сряда е, късно вечерта.
Луната е надвиснала над мен, докато седя с Портиер на верандата.
Идва Одри и аз й казвам, че започвам утре вечер. Лъжа. Гледам я и си представям как влизаме вътре и се любим на дивана.
Потапяме се един в друг.
Притежаваме се.
Създаваме се един друг.
Но нищо не се случва.
Седим си и пийваме евтиния газиран боклук, който минава за шампанско, а аз галя с крак Портиер.
Обичам дългите крака на Одри. За миг
впервам поглед в тях.
Тя гледа луната, която лека-полека се изкачва по небето. Сега тя вече не е надвиснала, а е високо горе и грее.
Аз пак държа картата в ръка. Чета я и се готвя.
Нищо не се знае, мисля си. Някой ден може да се намерят избрани хора, които да кажат: „Да, на деветнайсет Дилън е бил почти звезда. Салвадор Дали е бил на път да стане гений, а Жана д ’Арк е изгорена на кладата заради това, че е била най-важната жена в историята. А Ед Кенеди на деветнайсет е намерил в пощата си първата карта. “
Докато ми минават такива мисли, поглеждам Одри, нажежената до бяло луна и Портиер и си казвам да спра да се самозалъгвам.
4.♦ Съдията и огледалото ♦
Следващата изненада е една хубава призовка. Трябва да отида В градския съд и да разкажа версията си за случилото се в банката. Доста по-рано, отколкото съм очаквал.