Насрещен вятър

Крейг се обърна отново към Шери Линкълн.

— Когато пристигнем в Рим, ще можете да разберете каква беше тази история, нали?

Забеляза как лицето й посърна, докато размишляваше над отговора.

— Нали пътувате за Рим? — настоя той.

Тя изглеждаше потресена. Лицето й изведнъж пребледня.

— Извинявайте… какво казахте?

— Искахте да отидете в Рим, нали така?

Тя кимна, облиза устни и се озърна към Мат Уорд.

— Да, но… о, боже, нямах време да го обмисля.

— Какво? — попита агентът от тайните служби.

— Ако има заповед в Гърция — отговори Шери Линкълн, — значи може да има и в Рим. Италия също е ратифицирала договора.

— Има ли страни, които не са го ратифицирали? — попита Крейг.

— Не и такива, в които бихме желали да попаднем — каза тя. — Разбира се, Съединените щати го ратифицираха едва през деветдесет и четвърта година. — Тя се обърна към Джилиан. — Има ли сателитен телефон на борда? Отчаяно се нуждая от връзка, а трябва да си взема и електронния бележник от чантата.

— Използвайте който и да било от телефоните на седалките — отговори Джилиан. — Ако няма сигнал, те автоматично превключват на сателитна връзка. Но… почакайте, използвайте този тук.

Шери понечи да се завърти, но Крейг леко я хвана за ръката.

— Чакайте малко, мис Линкълн. Да не би… да не би да казвате, че може да го арестуват и в Рим?

— Наричайте ме Шери. Не знам. Колко време ни остава до кацането?

— Около час и десет минути.

— Ако успея да се свържа с необходимите хора… — Тя се поколеба, погледна го в очите и въздъхна. — Много се боя, че вече знам отговора. Ако някоя страна си е направила труда да издаде заповед за арестуването на американски президент, спокойно можем да се обзаложим, че няма да се стреснат от първия неуспех. Да, ще ни чакат.

— И нямаш представа кой стои зад това?

— Не.

— Може би си заслужава да кацнем другаде — каза Крейг. — Разбира се, трябва да помислим и за останалите пътници.

— Къде можеш да кацнеш? — попита Шери с внезапна надежда в гласа.

Крейг поклати глава.

— Не знам. Горивото ще ни стигне до Швейцария, Франция, може би до Испания и Германия. Разбира се, вече здравата съм загазил пред компанията. Всички мислят, че сме отвлечени. Не знам какво ще ме правят, когато открият истината.

— Така ли? — Шери пак поклати глава. — Лоша работа! Но поне в едно отношение ще ни е по-леко.

— В смисъл?

— Казваш, че от въздушния контрол ни смятат за отвлечени, нали?

— Да. И в моята компания смятат същото.

— В такъв случай Вашингтон вече знае.

Джилиан й протегна телефонната слушалка и Шери Линкълн се хвърли към нея.