Кодицил към моето Духовно Учение
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Эзотерика
Электронная книга - «Кодицил към моето Духовно Учение». Краткое содержание книги:
37.3.0 РАЗДЕЛ ТРЕТИ
37.3.1 Учението, чието изложение ми бе поверено във вечния Дух и на което посветих десетки години, има за цел да подтикне черпещите от неговите свещени съкровища не да странят високомерно от земния живот — както, изглежда, си мислят някои от тях, — а да се проникнат от истинска Любов към този живот, чието бреме тегне особено потискащо върху душата само ако тя не се уповава на Любовта! За да понесе бремето на този живот, човек се нуждае от подкрепата на Любовта, а за да си осигури нейната помощ, той трябва да я подхранва ден след ден от самия себе си. Трябва да възпламени сам душата си, за да не позволи Любовта в него да изстине и да се скове в лед. В подчертан контраст с онази форма на Любовта, която е присъща на животинската природа и няма никаква нужда от разпалване на желанието, възвишената Любов на вечната душа си остава плаха и сдържана, докато човек не пробуди в себе си волята да я подхранва и сгрява. Ако баналната фраза, че никой „не може да бъде накаран насила“ да обича, е наистина валидна за всички сфери на живота, задвижвани в крайна сметка от нагоните на животинската природа, тя е неприложима за възвишената, душевна форма на Любовта! Тук човек е способен да изпитва Любов дори тогава, когато всичко животинско в него се бунтува и съпротивлява. Щом волята действително иска тази висша душевна форма на Любовта, никакви родени от плътта задръжки не могат да й устоят!
37.3.2 Ала волята ни не иска все още възвишената, душевна форма на Любовта, докато продължаваме да си мислим, че само някакви изключителни събития могат да я подтикнат да поиска тази Любов. Единствено в хода на обичайния всекидневен живот може да вирее волята, която ни учи да искаме в душата си Любовта! Никакви отношения между хората в живота на всекидневието не са толкова маловажни, че да не могат да пробудят волята за Любов, — за Любов в нейната чисто душевна форма, която в практическото поведение сама си създава възможности за изява.
37.3.3 Човек трябва да започне със самия себе си, защото именно така може най-добре да усвои началата на тази неподвластна на инстинктите способност да обича! В самия себе си той най-бързо ще открие къде не му достига душевна воля за Любов и какво трябва да направи, за да запълни тази празнина. Стигне ли веднъж до такова прозрение, по-лесно ще съумее да пробуди душевната си воля за Любов към хората от физически и душевно най-близкото си обкръжение, а веднъж стъпила здраво в него, тази Любов ще разширява все повече своето действие и така изпълненият с воля за Любов ще може да помага на всички, които среща във всекидневния си живот в най-широкия смисъл на това понятие.
37.3.4 Ако някой се рови в текстовете на моето учение като в находище, където са струпани недостъпни по друг начин познания, той не е още разбрал, че то е дадено само на хора, които с непреклонна воля и без да жалят сили, са се превърнали в любещи на вечната Любов. Единствено на тях това учение може да се разкрие докрай. То няма да остане завинаги недостъпно и за онези, които, въз основа на прочетеното в една или друга от книгите, са се убедили, че е необходимо душата им да се стреми с цялата си воля да изпита вечната Любов, ако иска да намери някога спасението си в самата тази Любов, пътя към която й сочи всеки отделен фрагмент на моето духовно учение. Нужно е впрочем да се разбере, че всяко занимание с моите напътствени слова, всяко изследване на дадените в тях откровения и всяко съгласие с тях си остават напълно безпредметни, ако търсещите не се стремят преди всичко да практикуват вечната Любов и като любещи на дело да отдадат волята си изцяло на вечния Дух! Трябва обаче да отправя най-категорично предупреждение срещу един вид мнима „вечна Любов“, която е чисто и просто израз на самодоволство или дори на завистливото опасение, че ако се откажем от подобни прояви на лицемерна любов, може да оставим в крайна сметка вечното блаженство на другите, без самите ние да получим дял от него.
37.3.5 И на най-рафинирания шарлатан е отнета възможността да мами в сферата на Духовното и никакви „благочестиви“ жестове не са в състояние да предизвикат заблуда, макар това да не е никак трудно във външния земен живот! От друга страна, не бива да мислим, че земният живот е дискредитиран от онези, на които е дотегнал, и че справянето с неговите предизвикателства е просто детска игра за вярващите във вечния Живот! Животът във времето съвсем не е толкова лесен за земния човек! Идващ от сфери, абсолютно несъизмерими със земното, той се озовава в плен на един свят на животински инстинкти и нагони, който във всяко отношение е в Дисхармония с неговата духовна същност. Чудно ли е тогава, че заблудите, грешките и неправилните решения, вземани под напора на инстинкта, са неизбежен жребий на земния човек!