Благородният ерген
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: the adventures of sherlock holmes #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Д. Симидов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Благородният ерген». Краткое содержание книги:
Артър Конан Дойл
Благородният ерген
Женитбата на лорд Сен Симон и нейният странен завършек отдавна бяха престанали да интересуват висшите кръгове на обществото, в които се движеше нещастният годеник.
Нови скандали затъмниха тази случка, а техните подробности отвлякоха вниманието от драмата, която се бе разиграла преди четири години. Аз имам причини да предполагам, че не всички факти, свързани с този случай, са известни на обществото, и тъй като моят приятел Шерлок Холмс взе живо участие в тяхното изясняване, мисля, че спомените ми за него щяха да бъдат непълни, ако не отбележа този интересен епизод.
Това се случи няколко седмици преди сватбата ми, когато още живеех при Шерлок Холмс, в неговата квартира на Бейкър Стрийт. Веднъж, като се върна от разходка, той намери едно писмо на масата си.
Бях прекарал цял ден у дома, защото беше доста влажно и духаше силен вятър. Куршумът, който беше останал в крака ми, за да ми напомня за афганистанския поход, с глуха болка напомняше за своето присъствие. Аз се разположих на един стол, поставих краката си на друг и се вдълбочих във вестниците. Но четенето ми омръзна, захвърлих вестниците и продължавайки да лежа, разглеждах монограма на плика, мислейки си кой ли благородник може да е изпратил това писмо.
— Имате писмо от някакъв знатен господин — казах аз, когато Холмс влезе в стаята. — Ако не се лъжа, тази сутрин вие получихте покана от един търговец на риба и от един служител в митницата?
— Да, моята кореспонденция се отличава с голямо разнообразие — отвърна Холмс, като се усмихваше. — И колкото по-ниско е положението на кореспондента, толкова е по-интересно писмото. А, ето пак покана. Аз не обичам да излизам, досадно ми е, ще трябва пак да лъжа.
Той разпечата плика и прочете писмото.
— О, това е нещо по-интересно.
— Не е ли покана?
— Не, професионална работа.
— И клиентът е благородник?
— Член на едно от най-видните семейства в Англия.
— Поздравявам ви, скъпи приятелю.
— Казвам ви най-искрено, драги Уотсън, общественото положение на пациента не играе за мен по-голяма роля от неговата работа. А в днешния случай работата, струва ми се, ще излезе доста интересна. Четохте ли вестниците?
— Както виждате — казах аз меланхолично, — нямаше какво да правя.
— Чудесно: ще можете да ми помогнете. Аз чета само за углавните дела и скръбните вести. Това четене не е много поучително. Е, ако внимателно сте следили произшествията, навярно сте чели за лорд Сен Симон и за неговата сватба.
— О, да, четох с голям интерес.
— Отлично! Писмото, което държа в ръката си, е от лорд Сен Симон. Ще ви го прочета, а вие ще намерите във вестниците всичко, което се касае до този случай. Ето какво пише той:
„Драги мистър Шерлок Холмс
Лорд Бакуотър ми каза, че мога напълно да ви се доверя. Затова се решавам да намина към вас и да се посъветвам за скръбното събитие, свързано с моята сватба. Господин Лестрейд се е заел с тази работа, но ме уверява, че няма нищо против вашето сътрудничество и мисли дори, че вие ще можете да ни помогнете. Ще дойда у вас в четири часа. Ако сте назначили някоя друга среща, ще ви моля да я отложите, понеже моята работа е извънредно важна.