Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Забавният епизод с въпросната буквичка
Забавният епизод с въпросната буквичка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Забавният епизод с въпросната буквичка

Электронная книга - «Забавният епизод с въпросната буквичка». Краткое содержание книги:

Забавният епизод с въпросната буквичка
1 2 3 4 5
Перейти на страницу:

Дороти Сейърс

Забавният епизод с въпросната буквичка

Постоянно и недостойно любопитство направляваше (макар че това едва ли е най-точната дума в случая) непрофесионалната детективска кариера на лорд Питър Уимзи. Навика да задава глупави въпроси — естествен за юношата, въпреки че е доста дразнещ — той запази дълго след като на безупречния му камердинер Бънтър бе възложено да бръсне четината от брадата му и да се грижи за неизбежните доставки и запаси от коняк „Наполеон“ и пури марка „Viliar у Viliar“. Беше тридесет и две годишен, когато сестра му Мери го прекръсти Слонска рожба1. От идиотските му въпроси (в присъствието на брат му, херцога на Денвър, който се изчерви заради него) с какво е тапицирана прословутата възглавница, на която седи Председателят на камарата на лордовете, държавникът, който заемаше това място в онзи момент, реши да провери как стоят нещата в промеждутък на бездействие и в дълбините й откри прочутото диамантено колие на маркиза Ритъл, изчезнало в деня на откриването на Парламента и надеждно потулено от един чистач. От това, че преследваше главния инженер на Би Би Си да му обясни що е „Високочестотно трептене и как се предизвиква“, негова светлост между другото разкри голямата банда на Плофски от конспиратори-анархисти, които бяха възприели кодова свръзка чрез методична система от радиосмущения, наслагвани на вълната на радио Лондон и съответно излъчвани от мощен предавател в радиус от около седемстотин-осемстотин километра за голямо разочарование на слушателите от Великобритания и Европа. Той започна да досажда на светските, ако не и толкова благопристойни люде, като си науми да слиза до станциите на метрото по стълбите, макар че единственото интересно нещо, което намери там, бяха изпоцапаните с кръв обувки на убиеца от площад Слоун. А пък когато поправяха канализацията на Глегс Фоли, докато се пречкаше и спъваше работата на водопроводчиците, неочаквано стигна до откритието, което изпрати на бесилката гнусния отровител Уилям Гордлестоун Чити. От споменатото дотук става ясно защо верният Бънтър съвсем не се изненада, когато една априлска сутрин беше известен за внезапната промяна в програмата.

Пристигнаха на гара Сен Лазар рано, за да изпратят багажа си. Бяха пътували три месеца из Италия просто за развлечение, а след това последваха две приятни седмици в Париж. Сега, на път обратно за Англия, имаха намерение да погостуват за малко на дука на Сан-Кроа в Руан. Лорд Питър се позавъртя из чакалнята, купи си един-два вестника с повече картинки, но очите му шареха из тълпата. Погледът му на познавач се спря на стройно момиче, подстригано по момчешки и с лице на парижко гаменче, но беше принуден да признае, че глезените му не са чак дотам изящни; помогна на възрастна дама да обясни на продавача от павилиончето за вестници, че търси карта на Париж, а не пощенска картичка, изпи набързо един коняк на една от зелените масички в дъното на залата и реши да отиде да види какво прави Бънтър с багажа.

За половин час Бънтър и носачът се бяха придвижили до втора позиция в огромната опашка, защото, както обикновено, една от теглилките беше повредена. Пред тях беше застанала малка възбудена групичка — младата жена, която лорд Питър беше забелязал в чакалнята, мъж на около триде-сетина години с нездрав тен на лицето, носачът им и чиновникът от регистрацията, който нетърпеливо надничаше от малкото си гише.

— Mais je te repete que je ne les ai pas — каза бледният мъж разпалено. — Voyons, voyons. C’est bien toi qui les as pris, n’est-ce pas? Eh bien, alors, comment veux-tu que je les aie, moi?

— Mais non, mais non, je te les ai bien donnes la-haut, avant d’aller chercher les journaux.

— Je t’assure que non. Enfin, c’est evident! J’ai cherche partout, que diable! Tu ne m’as rien donne, du tout, du tout.

— Mais puisqu’e je t-ai dit d’aller faire enregist-er les bagages! Ne faut-il pas que je t’aie bien remis les billets? Me prends-tu pour un imbecile? Va! On n’est pas depourvu de sens! Mais regarde l’heu-re! Le train part a 11 h. 20 m. Cherche un peu, au moins.

— Mais I’uisque j’ai cherche partout — le gilet, lien! Le jacquet rien, rien! Le pardessus — rien! rien! rion! C’est toi…2

В този момент носачът им, подтикван от отчаяните викове и трополене на опашката и от следващите една след друга обиди от страна на носача на лорд Питър, се намеси в спора:

— P’t-etre qiT m’sieur a boute les billets dans son pantaion3 — предположи той.

— Triple idiot! — сопна му се пътникът — Je votis le demande est-ce qu-ori a jamais entendu parlor dc mettre des billets dans son pantaion? Jamais!4

По носачите във Франция са „демократи по душа“, нещо повече — те са много зле платени. Безграничната търпимост на английските им колеги няма нищо общо с тях.

— Ah — каза той, пусна двете тежки чанти на земята и се огледа наоколо за морална подкрепа. — Vous dites? En voila dti joli! Allons, mon p’tit, се n’est pas parce qu’on porte un faux-col qu’on a le droit d’insulter les gens.5

вернуться

1

В детската книжка „Приказки“ от Р. Киплинг герой от „Малкото слонче“, който непрекъснато задава въпроси. — Б. пр.

вернуться

2

— Повтарям ти, че не са у мен. Хайде, хайде, нали ти ги взе? Е как тогава искаш да са у мен.

— Не и не, аз наистина ти ги дадох още там горе, преди да отидеш за вестници.

— Уверявам те, че не си. Впрочем — това е очевидно! Та, по дяволите, аз ги търсих навсякъде. Ти нищо, ама съвсем нищо не си ми давал.

— Но нали ти казах да регистрираш багажа. Не ти ли върнах тогава билетите? Ти за луд ли ме вземаш? Я се махай! И аз си имам чувства! Виж само колко е часът! Влакът тръгва в 11,20 ч. Разтършувай се малко!

— Търсих ги навсякъде — в жилетката — нищо. В сакото — пак нищо! В пардесюто — нищо, нищичко! Ти си …

вернуться

3

— Може би господинът е мушнал билетите в джоба на панталона си.

вернуться

4

— Формен идиот! Питам ви, къде се е чуло и видяло билети да се пъхат в джоб на панталон! Никога…

вернуться

5

— Какво чувам! И таз хубава! Е, малкияг ми, като си се издокарал, това не значи още, че можеш да обиждаш хората.

1 2 3 4 5
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)