Двете късметлии петачета
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двете късметлии петачета». Краткое содержание книги:
Двете късметлии петачета
Едно време живял един сиромах. Той бил толкова беден, че жената му и децата му могли само да мечтаят за парче хляб. Станал една сутрин този сиромах, сбогувал се със семейството си и тръгнал да търси работа.
Дълго време скитал той и все не можел да намери, докато най-сетне се пазарил за двадесет рубли на година да стане слуга на един търговец.
Търговецът обикнал много своя слуга за неговото трудолюбие и честност. Прослужил сиромахът една година и рекъл:
— Стана вече година, откак ти работя. Заплати ми, господарю, колкото ми се пада, трябва и за семейството си да помисля, в голяма немотия го оставих.
Досвидяло му се на търговеца да даде двадесет рубли и рекъл:
— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговореното, или две късметлии петачета?
Слугата помислил и отговорил:
— Дай по-добре две късметлии петачета.
Търговецът казал:
— Сега заминавам по търговия, ще ходя и в твоята страна и ще занеса на семейството ти две късметлии петачета.
Съгласил се сиромахът и останал да работи още една година. Търговецът заминал. По едно време, гледа — в един град продават котка.
— Котка за две петачета! — викали продавачите. — Котка за две.
Решил търговецът да купи котката с двете късметлии петачета. Купил я и продължил пътя си. Пристигнал в друг град. Гледа, щом сложат хората богата трапеза, отрупана с отбор ястия, веднага изскачат огромни плъхове, нахвърлят се върху трапезата и унищожават всичкото ядене. Гонят ги хората, удрят ги и с пръчки, и с тояги — напразно, не могат да излязат наглава с тях.
Взел търговецът, че пуснал своята котка. Хвърлила се тя върху плъховете и ги издушила до един.
Зачудил се много царят на този град — той никога не бил виждал котка — и взел да моли търговеца да му даде котката.
Търговецът не се съгласявал:
— Не мога — рекъл той, — котката е чужда, не е моя!
Но не, царят не го оставял на мира:
— Ще ТИ дам, каквото поискаш, купи на стопанина й друга котка, само ми остави тази!
Придумали най-после търговеца, дали му за котката безброй бисери и скъпоценни камъни, натоварили всичко това на мулета и камили и го изпратили.
Занесъл търговецът цялото това богатство на жената на слугата си и й рекъл:
— Изпраща ти го твоят мъж.
Не му повярвали нито жената, ни децата на сиромаха; какво е това нещо, да не е сън?
Върнал се у дома търговецът и казал на сиромаха:
— Видях близките ти, всички са живи и здрави — но дума не продумал, че им занесъл такова богатство.
Изминала се и втората година. Сиромахът пак помолил да му се плати, но търговецът не искал да се лиши от такъв честен и добър работник и му рекъл:
— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговорката, или две късметлии петачета?
Помислил, помислил слугата и отговорил:
— Дай ми две късметлии петачета!
Заминал отново търговецът по работа и взел със себе си двете петачета на своя слуга, за да ги даде на семейството му — увил ги отделно в една хартийка.
Пристигнал той в един град, гледа — продават огледало и викат:
— Огледало за две петачета! Огледало за две петачета!
Купил търговецът това огледало за двете петачета на своя слуга и продължил пътя си. Пристигнал в друг град, а там живеел царят.
Царят тъкмо се женел. Поканили и търговеца на сватбата, като богат и знатен човек. Отишъл той, гледа — облекли, пременили царя, поднесли му леген с вода и царят се оглежда в него като в огледало.
Видял това търговецът, донесъл на царя огледалото и му го подал.
Царят се слисал:
— Какво е това? — Той не знаел, че на света има огледала.
Взел царят да моли търговеца: дай ми, та дай ми това огледало, поискай ми, каквото щеш за него!
Търговецът му дал огледалото, а царят го надарил с разни стоки и безчет добитък.
Закарал търговецът цялото това богатство на жената на своя слуга, привършил работите си, върнал се в къщи и рекъл на сиромаха:
— Ходих при домашните ти, всички са живи и здрави. Предадох онова, което си изпратил.
Само че пак не казал какво богатство им занесъл.
Изминала се и трета година. Решил вече сиромахът да се върне в къщи при семейството си и помолил господаря си да му плати. А търговецът пак го попитал:
— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговореното, или две късметлии петачета?
— Две късметлии петачета — отговорил сиромахът. Зарадвал се търговецът и рекъл:
— Добре, върви си. Аз ще те науча на три неща, които ще ти послужат в живота, и ще ме запомниш с добро. Първото е: когато вървиш по пътя, каквото и да намериш, вземи го, занеси го в къщи и го зарови пред прага. Второто е: който и да те попита за нещо — откъде е то, не казвай, че знаеш; и третото е — не откривай пред никого сърцето си!