Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Ченге - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ченге

Электронная книга - «Ченге». Краткое содержание книги:

Ченге
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 62
Перейти на страницу:

Ед Макбейн

Ченге

Посвещавам тази книга на моя тъст Хари Мелник, вдъхновител на идеята за нейното написване и до известна степен виновник за създаването й.

Градът в този роман е измислен. Хората и местата също. Само полицейските методи са съобразени с установената професионална практика.

1

Ама че седмица!

Четиринайсет обира, три изнасилвания, намушкване с нож на Кълвър Авеню, трийсет и шест нападения с взлом и отгоре на всичко — боядисват участъка!

Не че не се нуждаеше от боядисване.

Детективът Майър Майър пръв бе заявил, че този участък плаче за боядисване. Колко идиотско, да го боядисват тъкмо сега, в началото на март, когато навън е пълна гадория — студ, мрак и мраз, дори когато затваряш прозорците, защото радиаторите са по-скоро хладни, отколкото топли, а носът ти щипе ли щипе от силната миризма на терпентин. Да не говорим за двамата бояджии, които се мотаят насам-натам — имат късмет, че това не им е Сикстинската капела, та да видят тогава.

— Извинете, може ли да преместите това нещо? — рече единият бояджия.

— Кое нещо? — попита Майър.

— Ей онова там.

— Онова там е Черната кантонерка — едва не избухна Майър. — В нея има информация за известните в района престъпници и размирници, и е безценна за отрудените детективи в този участък!

— Брей! — възкликна бояджията.

— Ще я премести или няма да я премести? — попита колегата му.

— Преместете я вие! — заяви Майър. — Вие сте бояджии, вие трябва да я преместите.

— Ние не местим — обади се първият бояджия.

— Ние само боядисваме — допълни другият.

— Аз също не местя — каза Майър. — Аз съм детектив и толкова.

— Ако не я преместите, ще я боядисаме в зелено и нея.

— Защо не я покриете? — предложи Майър.

— Покрихме бюрата и нямаме повече найлони.

— Ох, как обичам водевилите! — въздъхна Майър.

— Какво?

— Какво, какво, прави се на интересен. Детектив.

— Казвам ви — подхвана Майър, — че няма да преместя кантонерката. Няма! И изобщо нищичко няма да пипна. Разгонихте фамилията на целия участък. Сигурно ще ни трябва цяла седмица, за да си подредим отново нещата.

— Стараем се колкото можем.

— Да не би да сме ви молили да дойдем, а? Като че ли няма нищо по-интересно, ами ще се цапотим тук! Сигурно си мислите, че тази работа е много интересна! Тази работа е адски досадна!

— Тъй ли! — подхвърли Майър.

— Тъй. Досадна е.

— Всичко в ябълково яркозелено — пълна гадост. Таванът — ябълковозелен, стените — ябълковозеления стълбите — ябълковозелени — страхотно, нали!

— Виж миналата седмица на пазара на Каунсъл Стрийт беше приятно.

— Най-приятната работа, която някога сме върши-ли. Всяка сергия — в различен пастелен цвят, сещаш ли се? Различен пастелен цвят — ето па това му викам аз приятна работа.

— А това тук е лайняна работа.

— Досадна и лайняна.

— И все пак няма да помръдна кантонерката — заяви Майър. Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката — Осемдесет и седми участък, детектив Майър.

— Майър Майър лично?

— Кой се обажда?

— Кажете ми, с Майър Майър ли разговарям?

— Да, лично с него.

— Божичко, ще припадна!

— Но кой…

— Обажда се Сам Гросман.

— Здрасти, Сам. Какво има?

— Колко се вълнувам, че разговарям с такава известна личност!

— Хайде бе!

— Честно.

— Добре, добре, кажи какво има.

— Нима не знаеш?

— Не, не знам. Какво да знам?

— Скоро ще разбереш.

— Ох, как мразя загадъчните разговори. Казвай за какво се обаждаш, че и без това…

— Ами…

— Само ти ми липсваш днес — въздъхна Майър.

— Обаждам се във връзка със спортното мъжко сако, размер трийсет и осем, на червени и сини карета, с марка „Томс Таун и Кънтри“. Направих анализ на петното в левия ревер. Знаеш ли нещо за случая?

— Аз поръчах анализ на състава.

— Имаш ли нещо за писане?

— Давай.

— Проба за кръв — отрицателна. За сперма — отрицателна. Прилича на обикновено мазно петно. Искаш ли му състава?

— Не, няма нужда.

— Някой заподозрян в изнасилване?

— Тази седмица имаме трийсетина заподозрени в изнасилване. И двама бояджии.

— Моля?

— Нищо, нищо. Това ли е всичко?

— Да. За мен бе истинско удоволствие да разговарям с вас, Майър Майър. Не можете да си представите колко съм развълнуван!

— А бе защо не… — подхвана Майър, но Гросман затвори телефона.

Вперил поглед в слушалката, Майър я подържа още миг, и я постави на вилката. Черната пластмаса на телефона бе опръскана с ябълковозелена боя.

— Мърлячи такива! — процеди той през зъби.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 62
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)