Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гарванът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гарванът

Электронная книга - «Гарванът». Краткое содержание книги:

Гарванът
1 2
Перейти на страницу:

Едгар Алън По

Гарванът

В късна нощ, веднаж — отдавна — уморен, четях аз бавно В книга странна и забавна стих, забравен вече тук — Но, докле четех разсеян, в самота и сън обвеян, — Чух — сподавен, ненадеен, бавен, тих, неясен звук: „Гост… — помислих аз разсеян, сепнат от внезапний звук, —                                                 Някой гост — и никой друг!“
Помня — бе Декември леден; бе среднощ и огън бледен, Спрял на пода лъч последен, мреше бавно и без звук — И отбягнал всички хора, сам, четех аз до умора, В скръб за скъпата Ленора, Бог която взе от тук — И сега зовят Ленора в Рая ангели, а тук —                                                 Само аз — и никой друг!
От пурпу̀рните завеси звук неясен се разнесе — И в сърцето ми разле се ужасът на тоя звук; И, обзет от трепет смутен, да смиря страха минутен, Казах: „Някой безприютен, през нощта залутан тук, Дири по̀дслон — безприютен — светлина съгледал тук, —                                                 Някой гост — и никой друг.“
И, успокоен веднага, станах — тръгнах — и пред прага Спрях и казах: „Извинете! Да, аз чух неясен звук — Но задрямал бях от скука, и тъй слабо се почука, Че не ме опомни звука, както бях задрямал тук…“ И отворих… Спрях се. Взрях се, за да видя кой бе тук:                                                 Само мрак — и никой друг.
Дълго аз в нощта се взирах, госта странен не намирах, В блян и сън ръце простирах, чужд за всички смъртни тук — Но светът бе с мрак обкръжен и сред мрака чух аз тъжен Ек — „Ленора!“ — зов несдръжен, стон — от дълга скръб отзву̀к — То аз сам зовях — и тъжен — чух на своя зов отзву̀к,                                                 Глух отзву̀к — и никой друг.
И, опиянен от зо̀ва, аз се върнах, но отново Чух сред тая нощ сурова същия предишен звук. — Вейки голи меланхолно — тъй помислих аз неволно, — Удрят в про̀зореца болно и уплаха всяват тук. — Ето! — казах аз неволно — зная, тайната, е тук:                                                 „Вятърът — и никой друг!“
Про̀зорецът тласнах бавно и през него — гордо, плавно — Вмиг влете, крила размахал със прокобно странен звук, Гарван черен — стражът верен на погинал блен химерен — Кръг изви в дома чемерен, сякаш по̀дслон дири тук, И над бюста на Палада спря, намерил по̀дслон тук —                                                 Както още никой друг.
Аз погледнах, изненадан — тъй бе горд, тъй важно хладен, Че, макар и безотраден, смех у мен избликна пак: „Нямаш шлем! И ти си странник. Но си горд като избранник! Как е, рицарьо, изгнанник от брега на Вечний Мрак, Твойто име на избранник в Царството на Вечний Мрак?“                                                 Той отвърна: „Нивга пак!“
Удивен, че той говори, вперих скръбно в него взори, Ако и да ми се стори най-безсмислен тоя грак. Но в дома, де сам оплаках дел за всички не еднакъв И надежди в скръб не чаках, — пръв, единствен в скръб и мрак, Да ме навести дочаках — пратен с бури в нощний мрак                                                 Гарван с име „Нивга пак!“
Но след първий грак, отново той замлъкна тъй сурово, Сякаш сам изле в туй слово своя дух с едничък грак. И смутен, очуден странно, промълвих едва разбрано: „Той ще хвръкне утре рано с първий лъч от моя праг! Както всичко — рано! рано! — навсегда от моя праг!“                                                 Той отвърна: „Нивга пак!“
О, туй слово бе самичко отговор умел на всичко — Сякаш само туй едничко бе научил от бедняк, Който в орис на печали, горест не една узнал е И над всичко са му пяли скърбите припев недраг, И над всичко сам той пял е техния припев недраг —                                                 И той беше „Нивга пак!“
И в креслото пак аз седнах. Пак към гарвана погледнах — Мисли смътни стотни път ме вестиха в нощний мрак. Скръбен, исках да разгадам туй, което — безпощаден — Той изрече — горд и хладен — в своя тъй печален грак, — Туй, което — безпощаден — той предсказва в своя грак                                                 С туй печално „Нивга пак.“
А на бюста, от високо, той в душата ми дълбоко Огнен взор бе впил жестоко — секаш смъртен, вечен враг. Болно моят взор отстъпи; тънех нежно в мисли скъпи, Спомнях — невга тя пристъпи с радост моя беден праг! Но… тя няма да пристъпи вече моя скръбен праг!                                                 Както нявга — нивга пак!…
1 2
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)