Инсценировка
- Автор: Бармейер Айке
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Велкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Инсценировка». Краткое содержание книги:
Айке Бармейер
Инсценировка
— Психотехника ли желаете да следвате? — попита една от жените, след като прелисти документите на Даниел.
— Да — каза твърдо Даниел. За момент се замисли дали да не обясни на хората колко неподходящо му се струва определението „Психотехника“. Но и тази мисъл му се стори неприемлива.
Даниел знаеше, че всеки кандидат, който иска да следва тази специалност, трябва да се подложи на много сериозен психотехнически тест.
— Вие ще се събудите на непознато за вас място — обясни един от мъжете. — Но бъдете спокоен, ако се окажете в ситуация, която застрашава живота ви, ние ще се намесим.
Изпитът щеше да се състои след два дни.
Вечерта „семейството“ имаше прощално тържество. Семейството се състоеше от Даниел, двете момчета Том и Нелсон, момичетата Елзи и Сара, и, разбира се, родителите — Барней, онколог, и Сузана, езиковед.
Когато преди десет години децата дойдоха тук от своите родни планети, за да постъпят в училище, правителството бе определило Барней и Сузана за настойници на петимата. Те представляваха една семейна група, подобна на много останали. След завършване на училище тя трябваше да се разпадне. Момчетата и момичетата щяха да се разпръснат на разни страни, за да получат своето по-нататъшно образование.
Барней и Сузана си бяха вече легнали, когато Даниел се опита да обясни на останалите идеята за кръвното братство. Той беше прочел това в една стара книга за културата на земните хора.
Даниел донесе малко остро ножче и всеки от тях си поряза ръката. В началото те се развеселиха от този варварски ритуал. Но след това все пак застанаха сериозни в кръг и един друг допряха кървящите си длани. Раната на Сара беше по-дълбока от останалите и след всеобщ смях й поставиха дебела превръзка.
Говориха дълго за бъдещите си планове. Том и Нелсон искаха да работят на родните си планети като онколози. Елзи искаше да следва теория на комуникациите, а Сара, най-голямата умница от всички, възнамеряваше да започне работа в някой антропологичен музей на централната планета.
Те гадаеха какъв ще бъде тестът, който предстоеше на Даниел. Повтаряха ужасните и противоречиви слухове, които се разпространяваха за този изпит. Всеки, който беше държал този тест, беше длъжен да пази пълна тайна. Друг слух обаче говореше, че всички спомени на тествания бивали заличавани.
Даниел беше обзет от чувство за самота. Той бе изпитал това усещане още тогава, когато за пръв път бе разяснил на другите своя план да стане психотехник. Те го бяха изгледали с невярващи очи. Сигурно в прастари времена древните са гледали така някого, който неочаквано е съобщавал за решението си да стане свещеник. Даниел, разбира се, знаеше, че това сравнение е много неподходящо.
Ден първи
Даниел се събужда. Пустиня. Тук и там няколко големи каменни отломъка, образувания, подобни на развалини. Жега.
Даниел не е сам. Той се намира сред семейната група: Барней, Сузана, Том, Елзи, Нелсон, Сара — всички са също така изненадани, както и Даниел.
Една гротескна мисъл: сигурно семейният съвет е отпуснал средства за безплатна екскурзия. Във всеки случай много спартанска. Никой няма какъвто и да било багаж, освен един неприкосновен запас: бутилка с вода за всеки и няколко порции хранителен концентрат.
ДАНИЕЛ: В случай че това е тест, в случай че това е моят тест, с какво основание и другите участват в него?
Барней, „бащата“ и онкологът, развива няколко теории за местността: може би това е древно културно средище. Развалините — останки от човешки обиталища.
Сигурно има някаква грешка. Компютър, който да не е разбрал проекта, който по грешка да е инсценирал теста. Такова нещо се случва.
НЕЛСОН: Ако предположим, че всичко това се отнася до твоя тест, то най-добре е нищо да не правим. Всичко това е само едно представление. Нищо не може да ни се случи.
ЕЛЗИ: Погледни шишето за вода. Водата положително не се възстановява от само себе си.
Сузана се опитва да повдигне настроението и предлага всеки да напише с огромни букви по едно изречение в пясъка. Добрата стара Сузана. Когато започва да пише изречението си, тя пада в несвяст.
Напразно търсят сянка.
Когато се стъмнява, от изток на хоризонта се появява странна палеща светлина. Отровнозелена. Огнената жарава сякаш извира изпод пясъка. Сузана гори от температура. Лошо й е.
БАРНЕЙ (напълно объркан): Радиоактивно излъчване! Трябва веднага да се махаме оттук.
Трябва да носят Сузана на ръце. След няколко километра път, изтощени, зад една полирана скала те намират подслон за нощуване. Лют студ.
Колебливо и с растящ гняв Барней изказва мнение, че вероятно са ги изпратили, не — изхвърлили на Земята. Земята: отровна забранена зона. Барней сигурно се е умопобъркал. Или пък хората, които са ги изхвърлили тук?