Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Париж». Краткое содержание книги:

Париж
1 2
Перейти на страницу:

Елисавета Багряна

Париж

1
ОБИЧАМ ТВОИТЕ безбройни сиви улици, през вековете оцелели тъмни къщи и кафенетата с космополитна пъстра публика, и твоя дъжд, и замъгленото небе намръщено.
Да гледам привечер, на Pont des arts поспряла, новлеклите се черни шлепове по Сена, Cite-то, като кораб над водите нос подало, готово сякаш всеки миг да тръгне по течението.
Да скитам без посока, чужда и далечна, залутана из непознатите квартали, или от някоя тераса да погледам вечер реката на тълпата, булевардите заляла.
Далеч от тебе, изведнъж настъпват мигове — зачезвам твоя дим бензинов да подишам и болна от носталгия, се вдигам и пристигам като в родина, може би от друг живот предишен.
— Париж, огромен паяк, спрял се неподвижно, заметнал тънката си мрежа над земята, стоиш и чакаш — жертвите отвсякъде прииждат, изсмукваш им кръвта и непотребни, ги замяташ!
2
ИЗПРАШЕН, УМОРЕН, сразен — денят си отминава. Над Сена тамян кадят издъхнатите пари. Спусни се нощ, желана нощ за отдих и забрава! Разкрий, Париж, магеснико, вълшебствата си стари!
Дали са те в тълпите ти и вечната им врява, или в безчетните стрелки и релсите по гарите, или в кортежа от коли, които префучават сред феерични светлини, реклами и пожари…
Не знам, но ето ме, дойдох и цяла ти се давам: опий ме с гъстите вина и тайни заклинания, приспи ме, потопи ме там — във купела оловен,
във който много за живот и помен си кръщавал, о, много като мен, дошли през бури, океани, за да изчезнат в твойта паст… и се родят отново!
3
НЕ ЩЕ ЗАБРАВЯ през тази юлска привечер и тази странна песен на гърбушката.
Неделен ден. Аз гледам през прозореца разтворен как над града се спущат синкави мъгли, дърветата в Jardin des plantes се вият чак до корена и всеки миг дъждът ще завали.
Подгонени от него, минувачите — жени, мъже, — работници от тоя стар квартал, припряно стъпките си ускоряват и малко весели след празничния излет, за който седем дена са мечтали, прибират се към домовете пусти, за да изпълнят утре рано пак метрото, понесло ги към фабричните устия…
И изведнъж, сред тихата вечерна улица, с треторазредни и съмнителни хотели, затремоляват тънки струни телени, извива и се носи топъл женски глас: една мелодия, банална и позната (във някое монмартърско ревю навярно пята), неузнаваемо преобразена в този час, като детински плач в небето се издига. На кръстопътя долу, с восъчно лице, с дебела черна плитка на тила прибрана и с мандолина във ръцете, гърбушка малка, ни жена, нито дете, посред тълпа с разкрити дъждобрани — като огромни черни гъби под дъжда поникнали — стои и пее, на дъжда и хората привикнала, а черната тълпа наоколо расте.
Аз слушам дръзките слова на песента, трогателно невинни в нейната уста, и мисля: страшен дял от болката в света безмерен, обида божа и човешко примирение, една съдба, едни неотменими скърби са скрити в тази млада детска гърбица…
4
ВЕЧЕР ТИХА, необикновена. Друг е сякаш тази нощ Париж. Забрави тъги и грижи, виж разноцветните огньове в Сена.
Виж по авенюто как прелитат занемели — тихо, без сигнал и изчезват там, към Etoile, сякаш черни прилепи — колите.
Мигом осветени зад стъклата, мяркат се усмихнати жени, а по тях горят звезди, луни — малки двойници на светилата.
Радвай се на този миг неведом — много ли са земните ти дни? Обърни се вляво, погледни: щастието може би е редом.
Усмихни се с вярваща усмивка, пресегни със даваща ръка — ще намериш може би така дирената радост и почивка.
Да изчезнат прежните години — тъмни сенки в минатия път — че сега е пролет и цъфтят пищни тюйлерийските градини.
5
КОГАТО В ПОЛУНОЩ несетно загаснат градските огньове, на Sacre-coeur звездата бяла, на Айфел мълниите ярки, затихне вечната Мадлена — и над града забди отново сама света Женевиева, сред мъртвите царици в парка…
Когато сякаш в лабиринти потънат сънени тълпите, спрат бесните автомобили, последното метро замине и дневният западал прах — със мириса на дим наситен, напудри статуите бледи по улиците и градините…
Мъглата влажна, сякаш гъба, попие светлите реклами, изтекъл, спре потокът черен по Елисейските полета, угаснат ярките витрини като миражи и измами и само светещи останат тук-там всенощни кафенета…
1 2
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)