Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Зовът на морето
Зовът на морето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зовът на морето

Электронная книга - «Зовът на морето». Краткое содержание книги:

Зовът на морето
1 2
Перейти на страницу:

Елисавета Багряна

Зовът на морето

1
ТИ БИВАШЕ БЕЗБУРНО, светло, бисерно — когато през утрините на това далечно лято, събудена от крясъка на чайките, по покривите кацащи, — от уличните продавачи, или пък от сирената провлачена на параход, пристигнал в тихото пристанище, — очи отварях и те гледах, без да стана, като картина, в правоъгълника на прозореца ми прикована.
Обичах въздуха ти, влажен, остър и солен, със мириса на риба и на водорасли напоен. Лежех на пясъка под слънцето, додето червени кръгове пред погледа ми заиграваха. Не мислех. Не желаех нищо повече, но ето — на хоризонта малък дим от параход минаващ разкъса сънното спокойствие веднаж и вниза първия кинжал в сърцето ми — копнежа за далечните морета, за пътищата, режещи нашир земята и надлъж, за материците и островите — за света — прашинка пред вселената и вечността, но вечност непостижна и вселена тук, за мене. О, тези утрини! И тези сънища, и тази жажда да бъдеш вечно млад, безгрижен и свободен, които слънцето, водата, въздуха ти, Черноморие, пораждат и като бели пари над света разнася вятърът безреден…
2
КОГАТО СЕ ПЛАКНЕШ, спокойно и светло огряно и златния пясък обливаш с елмазена влага, и мълком пред своята горда възлюбена слагаш венци-водорасли и бели огърлици пяна…
Когато разстилаш — със сребърни чайки обшита — атлазната мантия, снела цвета на небето, и сякаш примамваш, от сладостна нега обзето, към своята светла безкрайност, гальовно разкрита.
Тогава обичам — люляна над твоята бездна, във лодката гърбом да легна, очи да притворя, да сещам през клепките слънцето някъде горе и в лека забрава потънала, в сън да изчезна.
Но после, когато бучащо и гневно се мяташ и с ярост подронваш крайбрежните черни скали, и сякаш във своята паст да погълнеш земята, съзвало си всички стихии, страхотни и зли…
Когато, изплашени, чайките бягат високо и някъде в мрака сирени злокобно зоват, и малките лодки рибарски в измамна посока се блъскат и тънат без помощ, без вест и без път,
тогава в мен пламва безшумната жажда на риска — със своите мънички сили да вляза в борба и с дръзко разкрити очи да те гледам отблизко — тъй както се вглеждам и боря със свойта съдба!
3
КЪМ ХОРИЗОНТА — светъл и свободен — отплава, а след него в залива остана бяла диря. В това пристанище минават малко параходи, сирени рядко свирят, стихията на мощния трафик тук не кипи и кеят не гъмжи от блъскащи се хора и тълпи.
Аз мисля за световните пристанища големи, отдето параходите преокеански път поемат, понесли баснословни стоки или пасажери — и бедни емигранти, и милионери, — едните тръгнали към новите земи злато да дирят, а другите да го пилеят — в старите. На тези кораби, като на някакви чудовищни кантари, световните блага се балансират.
Аз мисля още за тези млади хора, изпити от копнеж и умора в големите задушни градове, които тайна страст — морето и далечността — зове. Завърнали се вечер в къщи след фабрики, училища и канцеларии, те скришом стари атласи разгръщат и тръгват мислено — към разните пристанища и гари, към свежите зелени острони на Океания, към всички градове, където няма да отидат никога, и шепнат като влюбени магнитните названия: Бомбай, Сидней, Панама, Порто Рико…
4
АКО НЕ БЯХ ЖЕНА, бих всичко тук оставила и тръгнала бих в тези тежки дни към нов живот, под градуса на нови ширини. Бих служила на някой параход, що плава сред континентите като подвижен малък свят, кръстосващ океанските простори под небосклон, с тропически съзвездия обсят, и всеки ден меняващи се климати и фауни, и флори…
Бих може би била далече някъде сега, в незнаен залив котва хвърлила, на разноземни знамена сред пъстрата дъга, под слънце, що като жарава европейската ми кожа пърли.
Дорде товарят в тъмните хамбари кафе, памук, банани или вълна, които западните столици като лами безследно ще погълнат — без близки, без познати, без другари, по улиците на пристанищния град бих скитала, загубена срез разнокожите му жители, тело между телата на тълпата, заляла булеварди, тротоари, сред чужди — чужда, непозната.
Бих влязла вечерта в моряшки бар на кея, де въздухът е гъст и син от сънища и дим, да виещета се от страст хармоника зове и пее и бляска през стъклото фар неуловим.
1 2
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)