Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Незабравимо време
Незабравимо време - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Незабравимо време

Электронная книга - «Незабравимо време». Краткое содержание книги:

Незабравимо време
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 138
Перейти на страницу:

Елизабет Крейн

Незабравимо време

Първа глава

Когато Джоди Фарнел видя за първи път Уайтфрайърз, остана поразена от красивата му архитектура и окаяното му състояние. Очевидно необитавана от доста време, къщата беше попаднала в ръцете на вандали и те бяха надраскали стените и подовете с такива думи, които човек никога не би си позволил да повтори. Представителката на Агенцията за недвижими имоти стисна чантичката си и пъргаво прескочи някакви парцаливи одеяла на пода.

— Предполагам, че ще може да се почисти — каза тя и бързо се поправи. — Исках да кажа, уверена съм в това. Мога да ви дам името на един човек, който ще изхвърли от къщата всички тези стари мебели и боклуци.

Джоди кимна. Очевидно собственикът беше прибрал всичко, което бе сметнал, че заслужава да бъде прибрано. Тя се загледа в дървения корниз на предния салон.

— Кога казахте, че е построена?

Служителката погледна в бележника си.

— През хиляда седемстотин деветдесет и осма година. До хиляда деветстотин и осемдесета година е била обитавана от фамилията, която я е построила. Тогава е починал последният й представител и не са останали никакви наследници.

— И оттогава е стояла празна, така ли?

— Преди няколко години е била дадена под наем, но за съвсем кратко време. Толкова е голяма, че цената й се е оказала над възможностите на хората. Днес обаче може да се купи за нищожна сума — тя се огледа наоколо с лека тревога. — Трябва да призная, че наистина се нуждае от голям ремонт.

— Очевидно.

Докато разглеждаше къщата, Джоди се опитваше да запази безизразната си физиономия, за да прикрие нарастващия ентусиазъм, който я обхващаше. Беше точно това, което търсеше.

— Собствениците ще се съгласят ли да я продадат за такава сума?

— Надявам се — служителката откъсна едно висящо парче от тапета. — Единствено продажбата би спасила къщата от пълна разруха, което би било срам и позор. Някога това е била най-красивата сграда в Джоакуин. Разбира се, към Шрийвпорт се срещат и по-красиви — добави тя. — Изобщо тук при нас са най-хубавите имения в Луизиана.

Джоди побутна с крак едно овехтяло канапе.

— Бих желала да направя писмено предложение за покупка на къщата — каза тя и незабавно забеляза облекчението в погледа на служителката.

Последваха преговори, които приключиха след три седмици с подписването на всички документи. Така Джоди стана собственичка на Уайтфрайърз с плесенясалите му стени, опадали гипсови тавани и всичко останало.

Изгаряща от нетърпение да се захване с ремонта, тя бързаше към новия си дом. Отново мина по всички стаи и се усмихна доволна. Вече беше разбрала, че под купищата развалини и боклуци къщата всъщност беше солидна, а когато я разгледа по-внимателно, се убеди, че и прегражданията, правени през годините, ще могат да се премахнат по-лесно, отколкото й се беше сторило в началото. Вандализмът не я смущаваше — беше виждала и по-лоши неща.

Ремонтирането на стари къщи беше стихията на Джоди. Първата си къща беше купила още докато учеше в колежа, най-вече защото й беше по-евтино да купи стара къща, отколкото да живее под наем, но също така и защото беше решила да я постегне, докато живее в нея, и след завършването си да я продаде изгодно. Когато тя получи дипломата си за архитект, къщата вече беше изцяло подновена, така че от продажбата й Джоди спечели доста прилична сума. През следващите четири години купи и препродаде три къщи, като всяка следваща й предлагаше по-голямо архитектурно предизвикателство и й носеше повече печалба от предходната. Уайтфрайърз представляваше още по-амбициозно начинание от останалите, а освен това изглеждаше и далеч по-обещаващо.

Джоди беше пристигнала в щата Луизиана не само за да търси сграда за възстановяване, но и защото чувстваше нужда от смяна на обстановката и отдалечаване от няколкото мъже, с които беше излизала от време на време. Никой от тях не бе предизвикал у нея по-траен интерес, докато те всички се бяха опитали да задълбочат връзката с нея. Джоакуин й хареса от пръв поглед. То беше от онези дремещи малки градчета, които почти не се променят, преминавайки от едно десетилетие в друго. Нае стая в единствения мотел и се зае да проучва сградите, които представляваха интерес за евентуална реставрация. Хората, с които се срещаше, бяха дружелюбни, може би малко по-консервативни от онези, с които беше имала работа в Батън Рууж, но положението й изискваше промяна и тя беше категорична в това.

В същия ден, когато направи писмено предложение за покупката на Уайтфрайърз, без много да му мисли, си нае и офис и си поръча фирмена табела с надпис, че извършва архитектурни услуги, която възнамеряваше да постави на вратата. Знаеше, че в такова малко градче едва ли някой ще потърси архитект, но разполагаше с прилична сума в банковата си сметка, а и освен това не й трябваха кой знае колко средства, за да се издържа, тъй като смяташе да живее в Уайтфрайърз през повечето време на възстановяването му. Естествено, нищо не й гарантираше, че предложението й за покупка на Уайтфрайърз ще бъде прието, но инстинктът й подсказваше, че има добри шансове, а освен това беше готова да предложи и по-висока цена, в случай че отхвърлеха първоначалната.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 138
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)