Горският вампир
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горският вампир». Краткое содержание книги:
Емилио Салгари
Горският вампир
По мнението на някои пътешественици горите на Южна Америка са много по-опасни от африканските. В тях обитават множество хищници, жадни за човешко месо.
Човекът, който минава през тези гори, рискува да загуби живота си буквално на всяка крачка, защото е застрашен не само от зверовете, но и от хвъркатите животни, както и от растенията, под чиято сянка може да заспи вечен сън.
През 1886 г. колонизаторите на Уругвай бяха силно разтревожени. От уста на уста се носеше мълвата, че в буйните гори, къпани от река Токантин, са намерени златни залежи. Огромно число емигранти се стекоха, за да опитат щастието си, като се надяваха, че ще се завърнат в своите отечества с пълни кесии злато.
Между първите пришълци в тези девствени гори бяха братята Пурако — двама славни младежи на по двадесет и пет години, известни със смелостта си. Бяха напуснали Сицилия, за да търсят щастието си в Новия свят.
И двамата бяха работили в златните мини на Ла Плата. Като опитни работници те смятаха бързо да забогатеят и да се върнат щастливо на родния си остров.
Снабдени с едно муле, с оръжие и с хранителни припаси за един месец, Джовани и Марко напуснаха Санта Роза де Дилен и пресякоха десния бряг на Уругвай.
След петнадесетдневно мъчително пътуване те пристигнаха без премеждия в девствените гори, за които се разправяше, че крият в себе си злато.
Огромни дървета се накланяха едно срещу друго, свързани с дълги лиани. По тях бяха накацали червени и зелени папагали, Малкй маймуни с дълги ръце скачаха по клоните и правеха разни чудновати движения.
Братята гледаха с почуда. Едва сега си дадоха сметка за куража си да тръгнат сами всред тези непознати места. Но надеждата да намерят в скоро време богат златен залеж им даваше кураж и те навлизаха все по-навътре в гъстата гора. Стигнаха до една горска полянка, заобиколена с високи кокосови орехи и банани, отрупани с плодове.
— Да спрем тук! — каза Джовани. — Струва ми се, че това място е удобно за бивак. А може би тази почва крие златото, което търсим.
Дълбоко мълчание цареше в околността на полянката. Като че тук нямаше животни, нито пък птици.
Решиха да си построят колиба. Материали не липсваха. След това щяха да изорат малко земя и да посеят жито и царевица.
Току-що бяха завършили колибата и се канеха да разкопаят наоколо, за да търсят златни залежи, когато от края на гората излезе индианец с огромно телосложение и с лице, нашарено с бяло и червено, с черни вежди и пробити бърни, в дупките на които можеше да се вкара зъб на глиган. В дясната си ръка държеше особен вид тръстикова пръчка, дълга два метра, а в лявата — сноп стрели.
Щом забелязаха дивака, Джовани и Марко прекъснаха работата си и грабнаха пушките. Бяха видели в ръцете му най-страшното отровно оръжие на южноамериканските индианци.
— Какво правят тук белите хора? — запита ги индианецът на развален испански език. — Не знаят ли, че това са земите на червените хора?
— Кой сте вие? — запита Джовани също на испански.
— Горският вампир. И ако пожелая, мога да ви изпия кръвта още тази нощ.
— Нека господин вампирът си отиде и ни остави на мира, ако не желае да изпита нашите оръжия — каза по-малкият брат Марко.
— Значи не вярвате на думите ми? — рече ядосано индианецът, като хвърли зверски поглед към тях.
Същата минута той изсвири. От близкото дърво хвръкна грамаден прилеп с червеникави криле и люспеста кожа и кацна на рамото на дивака.
— Ето хвъркатото животно, което ще изпие кръвта на белите хора, ако не напуснат страната на Патаус.
Като изрече това, той изчезна в гората. Братята бяха така изненадани от появата на хвъркатото животно, че дори не успяха да стрелят срещу индианеца.
— Е? — запита Марко. — Какво ще кажеш за това, братко?
— Индианецът поиска да ни сплаши.
— Какво беше това животно?
— Опитомен вампир.
— Опасен ли е?
— Да, братко — каза Джо вани, като се изправи замислен. — Тези прилепи, тъй многобройни в тази страна, видят ли заспал човек или животно, нападат го, продупчват кожата му и със смукалото си изсмукват кръвта му.
— И сигурно убиват.
— Не, но отслабват организма и за няколко нощи могат да уморят избраната от тях жертва, човек или животно.
— Но индианецът люто ни се закани.
— По дяволите тоя дивак и вампира му. По-добре да продължим — отвърна Джо вани.
Погълнати от работата, двамата скоро забравиха заплахата на вампира от Уругвай.
Усилията им скоро се увенчаха с успех. След кратко копане те намериха една златна жилка. Радостта им беше голяма. Значи мълвата за баснословните богатства, скрити в недрата на девствените гори, не беше празни приказки.