Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Трима другари
Трима другари - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Трима другари

Электронная книга - «Трима другари». Краткое содержание книги:

Трима другари
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 162
Перейти на страницу:

Ерих Мария Ремарк

Трима другари

I

Небето беше жълто като месинг и още неопушено от дима на комините. Зад покривите на фабриката светлееше по-ярко. Всеки миг слънцето щеше да се покаже. Погледнах часовника. Нямаше още осем. Бях подранил с четвърт час.

Отключих портата и приготвих бензиновата помпа. По това време винаги минаваха няколко коли, които трябваше да се зареждат с бензин.

Неочаквано чух зад себе си дрезгаво скърцане, като че ли под земята развиваха ръждясал винт. Спрях и се ослушах. После минах през двора, върнах се в работилницата и предпазливо открехнах вратата. В полутъмното помещение залиташе призрак. Носеше мръсна бяла забрадка, синя престилка, дебели пантофи, тежеше деветдесет килограма и размахваше метла — беше чистачката Матилде Щос.

Постоях известно време, загледан в нея. С грацията на хипопотам тя се олюляваше между охладителите на автомобилите и с глух глас пееше песента за верния хусар. На масата до прозореца бяха оставени две бутилки коняк. Едната от тях почти празна. До снощи беше пълна. Забравил бях да ги заключа.

— Но, госпожа Щос!… — казах аз.

Песента секна. Метлата падна на пода. Блаженото хилене помръкна. Сега аз бях призракът.

— Исусе Христе! — заекна Матилде и се втренчи в мене със зачервените си очи. — Толкова рано не ви очаквах…

— Разбирам. Услади ли ви се?

— Ах, да… ама сега ми е много тежко. — Тя си избърса устата. — Направо съм зашеметена.

— Е, не преувеличавайте! Само сте се натряскали. Олюлявате се като моряк на брега.

Тя с мъка се държеше на краката си. Мустачките й потрепваха, клепките се притваряха като на стар бухал. Но постепенно успя да се съвземе. Пристъпи решително крачка напред.

— Господин Локамп… какво да се прави, човещина… най-напред го помирисах… сетне отпих само глътка… защото все ми е така премаляло от глад, да, а после… после трябва да ме е тикал сатаната. Една бедна жена не бива да се въвежда в изкушение и шишето да стои на открито.

Не за пръв път я заварвах така. Всяка сутрин тя идваше за два часа да почисти работилницата и човек спокойно можеше да остави наоколо колкото пари иска — не посягаше, но ракията подушваше като плъх сланина.

Повдигнах бутилката.

— Естествено до коняка за клиентите не сте се докоснали, но хубавия коняк на господин Кьостер сте очистили.

Лека усмивка пробягна по сбръчканото лице на Матилде.

— Право си е, от тия работи разбирам. Ще ме издадете ли, господин Локамп? Мене, беззащитната вдовица?

Поклатих глава.

— Днес няма.

— Тогава да се измъквам. Ако дойде господин Кьостер — боже упази!

Отидох при шкафа и го отключих.

— Матилде…

Тя бързо се заклатушка към мен. Вдигнах една кафява правоъгълна бутилка.

Замаха ръце в знак на протест.

— Не съм аз! Честна дума! Тази не съм я пипала.

— Знам — казах аз и и напълних една чаша. — А познавате ли го поне?

— Хубава работа! — Тя облиза устни. — Ром! „Щайналтер Ямайка“!

— Добре. Тогава изпийте си чашата!

— Аз? — Тя се стъписа. — Господин Локамп, това е твърде много! Карате ме да почервенея от срам! Старата Щос си подръпва тайно от вашия коняк, а вие на туй отгоре я черпите и с ром! Светец, светец сте вие! По-добре да умра, отколкото да приема такова нещо!

— Е? — казах аз и си дадох вид, че искам да прибера чашата.

— Е, тогава! — Тя посегна бързо. — Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш. Наздраве! Да не би да имате рожден ден?

— Да, Матилде. Позна.

— Какво, наистина ли? — Тя сграбчи ръката ми и я разтърси. — Най-сърдечни благопожелания! Парите да прииждат към вас! Господин Локамп… — тя си избърса устата, — толкова съм развълнувана, непременно трябва да му ударя още една. Че аз ви обичам като син.

— Добре.

Напълних още една чаша. Тя я изля в устата си и напусна работилницата с благословии.

Прибрах бутилката и седнах до масата. Бледите слънчеви лъчи огряваха ръцете ми през прозореца. Странно чувство — такъв рожден ден, дори и когато човек не му отдава никакво значение! Тридесет години — а беше време, когато мислех, че никога няма да стана на двадесет, толкова далеч ми изглеждаха. Но после…

Извадих от чекмеджето лист хартия и взех да смятам. Детство, училище — комплекс, далечен и вече недействителен. Истинският живот започна едва през 1916 година. Тогава бях новобранец, слаб, израстен, осемнадесетгодишен, обучаван на „залегни“ и „стани“ по командата на мустакат подофицер в разораните угарни ниви зад казармата. През една от първите вечери майка ми дойде в казармата да ме види, ала се наложи да чака повече от час. Не бях подредил раницата си според предписанията и затова, за наказание трябваше през свободното време да мия нужниците. Тя искаше да ми помогне, но не биваше. Плака, а аз бях толкова уморен, че заспах още докато седеше при мене.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 162
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)