Макар че оттогава измина толкова време, още си спомням всяка подробност. Нищо чудно, нали този реферат беше резултат и завършек на обширни приготовления и специални изследвания. Един дребен пропуск би поставил под съмнение успеха на десетилетен напрегнат труд.
Опасността от подобно нещо изглеждаше още по-голяма, когато малко преди това отново се беше заговорило за „извънземните“. И то само защото от случайното съвпадение на няколко неизяснени обстоятелства група учени — по съвсем ненаучен начин — бяха направили напълно несъстоятелния извод, че е възможно (!) космически кораб (!) на извънземни същества (!) да е посетил Земята! Светещата точка, която през нощта на четиринадесети август била съзряна над северния Атлантически океан, представлявала този космически кораб. И всичко с единствената обосновка, че по-късно не била забелязана повече — „космическият кораб“ отново бил отлетял! Радиовълните, които няколко станции били уловили, бяха квалифицирани като „сигнали от космическия кораб“, а „летателното тяло“, което един ден преди това абсолютно некомпетентни хора уж били видели над различни селища на щата Невада, било, разбира се, „ракетата за приземяване“. Да, имаше дори специалисти, които смятаха тези видения за реални. И оттук нататък вестниците! „Отново НЛО над Съединените американски щати“, „Заплашва ли ни нашествие от Юпитер?“, „Послание от мъглявината Андромеда“, „Марсианци възвестяват приближаването на страшния съд!“, „Търговията с Марс — край на стагфлацията?“ — за да изброя само няколко от напечатаните с едри букви заглавия в различни американски списания. Но не само в САЩ, навсякъде изведнъж се появи повишен интерес към проблемите на живота във Вселената, като че ли само беше чакан повод1.
Солидните трезвомислещи учени положиха големи усилия да убедят фантастите измежду специалистите и лаиците, че всичко това е плод на въображението им. Те опровергаха всеки отделен пункт на „хипотезата“.
Първо, „ракетата за приземяване“ в действителност е била обикновен по-голям метеорит; второ, показанията на хората, които уж били видели „летателното тяло“, в никакъв случай не са точни и убедителни, така че би могло да се касае за чиста оптическа измама, след като в цяла Невада не бяха намерени остатъци от тялото; трето, „сигналите“ явно са били излъчвани от друг обект, например от самолет, и са били видоизменени вследствие смущенията в етера; четвърто, самият „космически кораб“ най-вероятно е бил един от безбройните изкуствени спътници и пето, съвпадението на изредените събития трябва да се отдаде изключително на случайността.
Но дори и след привеждането на всички доказателства темата остана на дневен ред и в интерес на науката беше необходимо окончателно да се сложи край на мълвата за извънземните същества. Тази благородна цел си поставих, когато изготвях реферата си относно възможностите за живот на планетите. И без преувеличение мога да кажа, че се справих блестящо — във всеки случай, въпреки упоритите им усилия, на моите противници не се удаде да опровергаят аргументите ми.
Като начало изтъкнах колко невероятно е допускането да съществува живот в Космоса, без, разбира се, да се изключва напълно възможността за живот (може би дори надарен с разум), ако вземем пред вид други, недостижимо отдалечени слънчеви системи. В нашата Слънчева система обаче надарен с разум живот се среща единствено на Земята и никъде другаде. Наличието на всякаква по-висша форма на живот на другите планети е напълно изключено.
вернуться
1
Определена роля за това сигурно бе изиграло и обстоятелството, че точно по същото време в ЮНЕСКО се обсъждаше въпросът за изпращането на първата междупланетна експедиция с екипаж на борда; целесъобразността на подобно начинание бе предмет на разгорещени дискусии в кръга на специалистите.