Индианското селище
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индианското селище». Краткое содержание книги:
Ърнест Хемингуей
Индианското селище
На езерния бряг беше изтеглена още една лодка. Двамата индианци стояха и чакаха.
Ник и баща му седнаха отзад, индианците я тласнаха във водата, единият от тях скочи вътре и пое веслата. Чичо Джордж седна при кърмата на лагерната лодка. Младият индианец я избута във водата и седна на веслата пред чичо Джордж.
Двете лодки отплуваха в тъмнината. Ник чуваше как скармусите на другата лодка скриптят доста пред тях в леката мъгла. Индианците гребяха с бързи, отсечени движения. Ник седеше сгушен до баща си, който го беше прегърнал през раменете. От водата лъхаше хлад. Индианецът гребеше с всички сили, но другата лодка оставаше пред тях в мъглата.
— Къде отиваме, татко? — запита Ник.
— В индианското селище отсреща. Една индианка била много зле.
— А-ха — каза Ник.
Когато стигнаха до отсрещния бряг на залива, другата лодка беше вече извлечена на пясъка. Пурата на чичо Джордж светеше в тъмното. Младият индианец изтегли лодката им на брега. Чичо Джордж даде на двамата индианци по една пура.
От брега тръгнаха през една росна поляна. Младият индианец вървеше пред тях с фенер в ръка. След това навлязоха в гората и поеха по една пътека, която ги изведе на дърварския път към хълмовете. Тук беше по-светло, защото това бе просека: дърветата от двете страни на пътя бяха изсечени. Младият индианец спря, духна фенера и те продължиха напред.
Минаха един завой и насреща им с лай се затече едно куче. Пред тях имаше светлини — това бяха колибите на индианците, които белеха дървесна кора за дъбене. Насреща им се втурнаха още кучета. Двамата индианци ги прогониха. Прозорецът на първата колиба край пътя светеше. На прага стоеше старица с фенер в ръка.
Вътре на дървен нар лежеше млада индианка. Родилните болки бяха започнали преди два дни. Всички стари жени от селището се въртяха около нея. Мъжете се бяха отдалечили нагоре по пътя, за да не чуват виковете й: седяха и пушеха в тъмното. Тъкмо когато Ник и двамата индианци влязоха в колибата след баща му и чичо Джордж, тя отново закрещя. Лежеше на долния нар и големият й корем издуваше одеялото. Беше извърнала глава встрани. Мъжът й лежеше на горния нар и пушеше лула. Преди три дни се бе наранил — брадвата се бе забила дълбоко в крака му. Вътре миришеше на лошо.
Бащата на Ник нареди да сгреят вода на печката и докато тя се затопляше, започна да обяснява:
— Тя ще има бебе.
— Знам — каза Ник.
— Нищо не знаеш — прекъсна го баща му. — Слушай сега: това състояние се казва родилни болки. Бебето иска да се роди и тя също иска да го роди. Всичките й мускули се напрягат, за да се роди бебето. Това именно става, когато тя крещи.
— Разбирам — каза Ник.
В същия миг жената изкрещя.
— О, татко, не можеш ли да й дадеш нещо, че да не вика?
— Нямам никаква упойка. Но това, че пищи, няма значение. Не й обръщам внимание, защото няма значение.
На горния нар мъжът й се обърна с лице към стената.
Жената в кухнята даде знак, че водата е готова. Бащата на Ник мина в кухнята и сипа в легена половината вода от големия котел. Във водата, която остана в котела, той пусна инструментите, които беше донесъл завити в кърпа.
— Трябва да се изварят — каза той и започна да мие ръцете си в легена със сапун и четка, донесени от лагера. Ник наблюдаваше как баща му търка с четката ту едната, ту другата ръка. Изми ги много старателно и продължи:
— Разбираш ли, Ник, бебетата се раждат с главата напред, но не винаги е така. И тогава става трудно за всички наоколо. Може би ще се наложи операция. След малко ще стане ясно.
След като се убеди, че ръцете му са добре измити, мина в стаята и се залови за работа.
— Отметни одеялото, Джордж. По-добре да не го пипам.
След това започна операцията чичо Джордж и трима индианци държаха жената. „Мръсна индианска кучка!“ — възкликна чичо Джордж, когато тя го ухапа по ръката. Младият индианец, който ги бе прекарал през езерото, се засмя. И Ник помагаше — той държеше легена. Всичко това продължи доста дълго.
Накрая бащата на Ник пое бебето, плесна го с ръка, за да започне да диша, и го подаде на старицата.
— Виждаш ли, Ник, момченце е. Е, харесва ли ти да си асистент?
— Да — отвърна Ник с неохота. Той гледаше настрани, за да не вижда какво става.
— Така. Готово! — каза баща му и пусна нещо в легена. Ник не погледна.
— А сега — продължи той — остава да се зашие. Можеш да гледаш или не, както искаш, Ник. Ще зашия разреза, който направих.
Ник не пожела да погледне. Любопитството му отдавна се бе изпарило. Баща му привърши и се изправи. Чичо Джордж и тримата индианци също се изправиха, Ник отнесе легена в кухнята.