Куче за слепеца
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куче за слепеца». Краткое содержание книги:
Ърнест Хемингуей
Куче за слепеца
— А после какво направихме? — запита я той. Тя му припомни.
— Това ми е много смътно. Съвсем не си го спомням.
— А помниш ли като тръгнахме на лов?
— Би трябвало. Но не мога. Спомням си как жените слизаха по пътеката към брега, с делви на главите си, и негърчето гонеше стадото гъски във водата. Спомням си как бавно вървяха и винаги слизаха или се изкачваха. Имаше силен прилив, плитчините се жълтееха, а в далечината отвъд пролива се виждаше островът. Непрекъснато духаше вятър, затова нямаше мухи, нито комари. Имаше само един навес върху дървени колове и глинен под — вятърът минаваше свободно. Денем беше прохладно, а нощем — свежо и приятно.
— Помниш ли, когато дойде голямата гемия и заседна при отлива?
— Да, помня. Моряците спуснаха лодките, слязоха на брега и тръгнаха нагоре по пътеката, гъските се плашеха от тях, а също и жените.
— Същия ден уловихме много риба, но трябваше да се приберем, защото морето беше бурно.
— Това си спомням.
— Днес си спомняш много неща — каза тя. — Не се пресилвай.
— Жалко, че не можа да отлетиш за Занзибар. Брегът над нас беше удобен за кацане. Можеше лесно да се приземиш и излетиш.
— В Занзибар можем да отидем винаги. Не се преуморявай — днес си спомни достатъчно неща. Искаш ли да ти почета? В старите броеве на „Ню Поркър“ винаги има по нещо, което сме пропуснали.
— Не, моля те, не чети. Просто говори. Говори за добрите стари дни.
— Да ти кажа ли какво е навън?
— Знам. Навън вали.
— Да, вали силно. При такова време няма да дойдат туристи. Вятърът е много силен. Можем да слезем долу и да поседим край огъня.
— Можем. В същност туристите вече не ме дразнят. Дори ми е забавно да ги слушам като говорят.
— Някои са ужасни — каза тя. — Но някои са симпатични. Струва ми се, че до Торчело стигат само най-симпатичните.
— Съвсем вярно — съгласи се той. — Не бях мислил за това. За да намериш нещо интересно в Торчело, трябва да си наистина мил и непридирчив.
— Да ти приготвя ли коктейл? — запита тя. — Знаеш, че не ме бива за болногледачка. Нито са ме учили, нито ми се удава. Но коктейли мога да правя.
— Добре, да пием.
— Какво искаш?
— Каквото и да е — каза той.
— Ще бъде изненада. Отивам долу да го приготвя.
Той чу как вратата се отвори и затвори, след това стъпките й по стълбите. „Трябва да я накарам да замине да се разсее — помисли си той. — Трябва да намеря начин да я придумам. Да измисля нещо практично. Този недъг ще ми остане цял живот, трябва да съумея да не разрушавам и нейния живот, да не погубвам и нея. Тя е тъй добра с мен, а не й е вродено да бъде добра. В смисъл — добра по този начин — ежедневно и скучно добра.“
Чу я как се качва по стълбите и забеляза, че сега, когато носи двете чаши, стъпките й са различни — когато слизаше с празни ръце, вървеше иначе. Той чуваше как дъждът тропа по прозореца и усещаше миризмата на брезовите цепеници, горящи в камината. Когато тя влезе в стаята, той протегна ръка за чашата малко по-рано, отколкото трябваше. След това я почувствува в ръката си, студена и висока, пое я и усети как тя я докосна със своята чаша.
— Това е старият ни коктейл — каза тя. — Вермут и джин с лед.
— Радвам се, че не си от ония момичета, които на коктейл с лед казват „леден риф“.
— Не съм — каза тя. — Никога не бих го казала. Защото наистина сме преживели крушение на риф.
— Нашето крушение две педи под водата, когато разкрихме картите си, и то окончателно — допълни той. — Помниш ли кога изхвърлихме тези думи от речника си?
— След като свалих лъва. Нали беше чудесен екземпляр? Горя от нетърпение да го видя.
— Аз също.
— Извинявай!
— Помниш ли кога изхвърлихме тази дума от речника си?
— А аз почти я казах.
— Знаеш ли — продължи той, — много хубаво е, че дойдохме тук. Запаметил съм всичко тъй добре, че изпъква пред мен съвсем осезаемо. Още една дума, която скоро ще изхвърлим от речника си. Нищо. Все пак е чудесно. Когато слушам дъжда, виждам го как плющи по камъните, в пролива и в лагуната, представям си как дърветата се извиват при всеки порив на вятъра, как изглеждат черквата и кулата при различно осветление. Да изберем по-добро място за мен, не бихме могли. Наистина е чудесно. Имаме хубаво радио, модерен магнетофон, ще мога да пиша по-добре от всякога. Ако не бързаш с магнетофона, можеш да налучкаш подходящата дума. Ще работя бавно — тогава виждам думите, които казвам. Когато не съм намерил подходящата дума, не ми звучи добре и мога да започна отново, докато стане както трябва. В много отношения по-хубаво не би могло и да бъде.
— 0, Филип!…