Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
След бурята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

След бурята

Электронная книга - «След бурята». Краткое содержание книги:

След бурята
1 2 3
Перейти на страницу:

Ърнест Хемингуей

След бурята

Започна от нищо, за това как се прави пунш, после се сбихме, аз се подхлъзнах, той ме повали, притисна ме с коляно, хвана с две ръце гърлото ми, сякаш искаше да ме удуши, а аз се мъчех да извадя ножа от джоба си, да го намушкам и да се освободя. Той ме душеше и блъскаше главата ми в пода, но аз измъкнах ножа и го отворих; после срязах мускула на ръката му и той ме пусна. Сега и да искаше, повече не можеше да ме задържи. Претърколи се, стисна ранената си ръка и закрещя, а аз казах:

— За какъв дявол искаше да ме удушиш?

Бих го убил. Цяла седмица не можех да преглъщам. Здравата бе наранил гърлото ми.

Излязох, значи, оттам, а компанията остана с него, неколцина хукнаха да ме гонят, но аз свих встрани и се спуснах към пристанището, там случаен минувач ми каза, че наблизо убили човек. Аз попитах: „Кой го е убил?“, а той каза: „Не знам кой го е убил, но е мъртъв.“ Беше тъмно, улицата заляна с вода, фенерите не светеха, изпочупени прозорци, всички лодки закотвени, изкоренени дървета, всичко обърнато наопаки; отвързах малката лодка, започнах да греба и намерих моята моторница там, където я бях оставил, от вътрешната страна на Манговия риф, нямаше й нищо, само бе пълна с вода. Изтеглих я и изчерпих водата; луната светеше, но имаше много облаци и морето беше още бурно. Потеглих и на разсъмване отминах Източното пристанище.

Голяма буря, брат. Първи излязох в морето и такава вода сигурно никога не си виждал. Бяла като варел с луга и между Източното пристанище и Югоизточния риф бряг не се различаваше. В средата на пясъка се бе образувал канал. Сред изскубнатите дървета водата нахлуваше в новото корито, бяло като тебешир. Какво ли не се носеше — клони, цели дървета и мъртви птици. Зад рифовете се бяха събрали всички пеликани на света и летяха още най-различни породи птици. Сигурно са усетили бурята и предварително са потърсили прикритие.

Деня прекарах в лодката край Югоизточния, но никой не ме потърси. Аз бях първата лодка в морето, видях парче от мачта и разбрах, че е потънал кораб и започнах да го търся. Открих го. Беше тримачтова шхуна и остатъци от мачтите й стърчаха от водата. Мястото бе дълбоко и не успях нищо да измъкна. Продължих да търся. Имах преднина пред другите и трябваше да прибера цялата плячка. Минах над пясъчните наноси, където бе заседнала тримачтовата шхуна, не намерих нищо и отплувах много надалеч. Край движещите се пясъци също нямаше нищо и аз отидох още по-навътре. Когато се появи фарът „Ребека“, забелязах много и най-различни птици, отправих се към тях и видях, че над водата кръжи цял облак от птици.

От морето се подаваше нещо като мачта, аз приближих и птиците се вдигнаха във въздуха, но продължиха да се въртят около мене. На това място водата беше прозрачна и от нея едва се подаваше някаква мачта, а когато дойдох още по-близо, долу под водата нещо чернееше като дълга сянка и тогава, доплувал точно над нея, видях, че това е параход; лежеше на дъното голям колкото света. Преминах над него с лодката, полегнал бе настрани, с дълбоко забита кърма. Всички илюминатори бяха плътно затворени и блестяха във водата; видях и целия му корпус; по-голям параход не бях виждал в живота си и аз минах по дължината му, после се отдалечих малко, пуснах котва, бутнах в морето малката лодка и загребах, заобиколен от птиците.

Стисках далекоглед, с такива ходим на лов за сюнгери, но ръката ми така трепереше, че едва не го изтървах в морето. Когато минах край парахода отново, видях, че всички илюминатори са затворени, но някъде долу, близо до дъното му, сигурно имаше пробойна, защото наоколо плаваха парчета от предмети. Само парчета. Те привличаха птиците. Не си виждал толкова птици. Виеха се около мене и издаваха диви крясъци.

Всичко се виждаше ясно и очертано. Видях издутия борд, под водата параходът изглеждаше цяла миля дълъг. Лежеше върху чисто бял пясъчен нанос и онова, което забелязах в началото, беше фокмачта или част от рея, косо щръкнал във водата поради полягането на кораба. Носовата част не бе хлътнала дълбока. Когато стъпих върху буквите на името му, главата ми остана над водата. Но най-близкия илюминатор беше на дванадесет фута от повърхността. Едва го достигнах с пръта; опитах да го счупя, но не успях. Стъклото се оказа много дебело. Върнах се до моторницата, взех един гаечен ключ, вързах го за края на пръта, но и сега не можах да разбия стъклото. Стоях и гледах през тръбата парахода, пълен с какво ли не — пръв го открих, а нямаше как да се вмъкна в него. Там сигурно е имало стока поне за пет милиона.

Само като помислех какво се намира в кораба и ме избиваше пот. През най-близкия до мене илюминатор нещо се виждаше, но с тръбата не можех да различа какво е. Прътът не ми вършеше работа и аз се съблякох, опънах се, поех няколко пъти въздух, гмурнах се и заплувах надолу с гаечния ключ в ръка. Задържах се секунда за края на илюминатори, надзърнах в каютата и видях една жена, разпуснатата й коса лежеше върху водата. Виждах ясно как плава и два пъти ударих силно стъклото с ключа, ударът звънна в ушите ми, но стъклото не се разби и аз трябваше да изплувам на повърхността.

1 2 3
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)