Нова хижа
- Автор: Колдуел Ърскин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кръстан Дянков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова хижа». Краткое содержание книги:
Ърскин Колдуел
Нова хижа
Насред тресавището Дейви Милърд спря да се измие в бистрата вода на плиткия ручей, бликащ изпод дънера. Спираше тук всяка нощ на връщане от работа и забелязваше, че потокът непрекъснато намалява.
Когато започна преди два месеца да сече трупи за новата си хижа, водата все още се носеше в пясъчното си корито, достатъчно буйна и силна, влечеше клони и отломки от изгнили в блатото пънове. Но щом зимните дъждове престанаха, тресавището отново се превърна в море от мека, бездънна тиня, която невинно се прикриваше под покривката от гъста преплетена растителност. Пролетно време и през лятото тук израстваха зелени папрати и диви лози, които тъй добре забулваха пълните с кал трапове, че човек едва можеше да ги отличи от твърдата земя.
Дейви бе израсъл на брега на блатото и познаваше коварството му. Стъпка по стъпка, той премина моста от завързани един за друг с вериги дънери, стигна другия край на тресавището и се втурна към старата хижа. До нея оставаше не повече от миля, но тясната пътека дълго извиваше навътре из гъстата борова гора. Грееше луна и в гората бе светло като ден. Дейви съзря полянката пред себе си и затича още по-бързо.
Хижата беше стихнала като боровете наоколо. Дори обичайната струйка дим от комина бе секнала и ако отпреди не познаваше това място нощем, би го взел за напълно необитаемо.
Дейви открехна безшумно вратата и за миг се ослуша. През счупения капак на прозореца в тъмната стая се промъкваше блед лунен лъч и падаше върху крака на леглото. Дейви притвори вратата след себе си и застана мълчаливо сред стаята. Оттук виждаше очертанията на масата, столовете, леглото. В полумрака всичко изглеждаше покрито с дебел слой прах. Приближи се до сандъка за дърва и затършува в тъмното за късче борина. Намери, драсна кибрит, смолата пламна изведнъж и той хвърли горящата клечка в огнището. Когато се обърна, цялата стая беше оживяла от жълтата трептяща светлинна. Масата, столовете и леглото светеха като нови.
Джийни се надигна уплашена. Завивката се свлече от раменете й и още неотворила очи, тя се усмихна на Дейви. Той се загледа в нея, а тя вдигна падналата на челото си коса.
— Отдавна ли спиш, Джийни? — попита Дейви.
Тя пак се усмихна и кимна.
— Май закъснях и тая вечер? — виновно каза той. — Луната изгря веднага след залез слънце, затуй продължих да работя. Искам час по-скоро да завърша новата хижа.
Джийни отметна завивката и седна на ръба на леглото. Нозете й докосваха студения под.
— Сума време поддържах огъня, но тъй ми се доспа, не издържах и легнах. Вечерята ти сигурно е изстинала, Дейви.
Той не мръдна от мястото си. Само усмивката му ставаше все по-широка и когато Джийни се изправи, цялото му лице сияеше. Тя пристъпи към кухнята, но Дейви изведнъж я грабна и я понесе обратно към леглото. Задържа я за миг, притисна я тъй плътно до гърдите си, че тя спря да диша, целуна я по устата и я пусна в леглото. Тя едва си пое дъх. Стори й се, че пада не от два, а от кой знае колко фута.
— За моята вечеря не мисли — рече Дейви засмян. — Ще я изям и студена.
После отиде в кухнята и потърси в тъмното хляба и картофите. Взе си питка царевичен хляб и един картоф, върна се и седна на леглото. Джийни се разсъни съвсем.
— Дейви, скоро ли ще е готова новата хижа? Страшно ми е самотно тук през деня.
— Още една седмица, а може би и по-рано, и ще се пренесем. Да накова пода и готово! Капаците на прозорците могат да почакат. Тях за два-три дена ще ги стегна.
Пламъчето в огнището замига, припламна и угасна. Борината беше догоряла.
Дейви отнесе картофените люспи в кухнята. Върна се, съблече се и бързо се пъхна в леглото.
Дълго лежаха, без да продумат. Джийни се сви до него, Дейви зарови лице в косите й.
Вече заспиваше, когато Джийни прошепна нещо.
— Не чух — той извърна глава.
— Тоя нахалник, Бони Кинг, днес пристигна пак — продума тихо тя.
Дейви се повдигна на лакът и погледна лицето й в мрака.
— Какво иска?
— Все едно какво е искал. Казах му, че никак не ме интересува.
— А той?
— Не обърнах внимание какво ми отговори. Казах му да се маха и да си гледа работата, а той само се изсмя и не мръдна.
Дейви се отпусна на възглавницата.
— Какво си въобразява той? Да не мисли, че ще се пренеса сам, а тебе ще оставя тука? — Дейви си поемаше дъх след всяка дума. — Да не мисли, че новата хижа, дето я строя оттатък тресавището, е за някоя друга?
Джийни се сгуши до него и притисна лице о страната му.
— Не ме е грижа какво мисли — продума изтръпнала тя. — Само че не го искам да се мъкне всеки ден, да седи и да ме гледа по цял следобед. Дразни ме, някой път няма да се сдържа и… Днес ми идваше да грабна пръта и да му дам да се разбере.