Експериментът

1. Как се запознах с експеримента и с произшествията, свързани с него.

Преди близо три седмици госпожа Анелизе М., съдържателна на хотел, дойде в адвокатската кантора и ме помоли за строго секретен разговор. Госпожа М., около петдесетгодишна дама, която познавах от години, този път беше необикновено възбудена. Още в началото на посещението си тя ме помоли да отменя делата си за следващите часове, тъй като се нуждаела от моята подкрепа за някаква работа, която много я тревожела. За да ме убеди в неотложността на молбата си, тя ми разказа какво се беше случило. Ще изложа накратко основните моменти от разказа на госпожа М.:

От точно два месеца в хотела на госпожа М. живеел един господин, който още от първите дни на своето пребиваване направил особено впечатление на персонала. Доктор К., петдесетгодишен лекар, веднага след идването си дал да се разбере, че му е необходима абсолютна тишина и уединение. В началото отбягвал всякакви разговори, често не напускал стаята си дори когато било време за хранене. Помолил да махнат и телефона от стаята му. Докато в началото доктор К. бил объркан и — както се изрази госпожа М. — „не съвсем на себе си“, то от седмица на седмица състоянието му се подобрявало. Той станал по-тих и по-спокоен. И когато след време започнал да разменя по някоя и друга дума с околните, той създавал край себе си „мирна атмосфера“ — по думите на госпожа М. Един ден преди госпожа М. да дойде в моята кантора, доктор К. внезапно изразил желание да излезе в града с един от служителите в хотела, тъй като искал да отиде в една аптека. За първи път от пристигането си доктор К., който впрочем никога не приемал и гости, излизал от хотела.

Госпожа М. знаела, че нейният служител ще се забави доста в града и решила да извърши нещо, което сега оценяваше като непростима и некоректна постъпка. Тя отишла в стаята на доктор К., за да установи, както сама каза, с какво се е занимавал по цели седмици и месеци този странен гостенин. За свое най-голямо учудване не открила нито книга, нито някакъв работен материал. В чекмеджето на писалището обаче тя намерила магнетофонна лента, запъната в тънка хартия, а също и един незапечатан плик. Госпожа М. не могла да сдържи любопитството си и измъкнала от плика изписаните на ръка листове. Прочела ги дума по дума.

На това място ще прекъсна разказа на госпожа М. и ще цитирам най-важните откъси от написаното от доктор К. Защото няколко часа след като ми се довери, госпожа М. ми даде възможност да прибера при себе си споменатите доказателства — магнетофонната лента и бележките на доктор К. И до ден-днешен не мога да се реша да предам тези неща на семейството на доктора, въпреки че те им принадлежат по наследство.