Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Експериментът
Експериментът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Експериментът

Электронная книга - «Експериментът». Краткое содержание книги:

Експериментът
1 2 3 4 5
Перейти на страницу:

Ева Мария Мудрих

Експериментът

Сигурно беше извършено убийство — най-малкото се касаеше за подпомагане на самоубийство. Един лекар можеше да бъде подведен под отговорност, тъй като съзнателно беше дал неверни показания за смъртен случай, и една жена бе изчезнала безследно.

Зная, че бях задължен да уведомя полицията за този факт. В продължение на три седмици обмислях дали да сторя това. След изчезването на моята клиентка — съдържателката на хотела, госпожа Анелизе М. — на няколко пъти проверявах намиращите се на мое разположение доказателства и се питах: „Представлява ли случилото се интерес за полицията? Не се ли касае тук много повече за нещо, към което трябва да насоча вниманието на колкото се може повече хора, за да ги предпазя?“

Днес най-после реших окончателно, че ще изключа полицията от играта. Ще напиша всичко, каквото зная, и ще изпратя тази статия до много вестници. Който не повярва на моя разказ, може да изхвърли листовете в кошчето. Който обаче приеме за възможни описаните от мен събития, ще разбере, че имам право да предпазя всички ближни от срещата с моята изчезнала клиентка. Госпожа М. знае всъщност нещо, което освен нея знаеха само двама — забележете — само двама души. И двамата са вече мъртви. Ако госпожа М. е все още жива, то тя навярно някой ден ще поиска да се довери някому.

Обаче, когато тази жена — когато и където и да било — се опита да ви разкаже за някакъв нечуван експеримент, не я слушайте! Не й обръщайте внимание!

1. Как се запознах с експеримента и с произшествията, свързани с него.

Преди близо три седмици госпожа Анелизе М., съдържателна на хотел, дойде в адвокатската кантора и ме помоли за строго секретен разговор. Госпожа М., около петдесетгодишна дама, която познавах от години, този път беше необикновено възбудена. Още в началото на посещението си тя ме помоли да отменя делата си за следващите часове, тъй като се нуждаела от моята подкрепа за някаква работа, която много я тревожела. За да ме убеди в неотложността на молбата си, тя ми разказа какво се беше случило. Ще изложа накратко основните моменти от разказа на госпожа М.:

От точно два месеца в хотела на госпожа М. живеел един господин, който още от първите дни на своето пребиваване направил особено впечатление на персонала. Доктор К., петдесетгодишен лекар, веднага след идването си дал да се разбере, че му е необходима абсолютна тишина и уединение. В началото отбягвал всякакви разговори, често не напускал стаята си дори когато било време за хранене. Помолил да махнат и телефона от стаята му. Докато в началото доктор К. бил объркан и — както се изрази госпожа М. — „не съвсем на себе си“, то от седмица на седмица състоянието му се подобрявало. Той станал по-тих и по-спокоен. И когато след време започнал да разменя по някоя и друга дума с околните, той създавал край себе си „мирна атмосфера“ — по думите на госпожа М. Един ден преди госпожа М. да дойде в моята кантора, доктор К. внезапно изразил желание да излезе в града с един от служителите в хотела, тъй като искал да отиде в една аптека. За първи път от пристигането си доктор К., който впрочем никога не приемал и гости, излизал от хотела.

Госпожа М. знаела, че нейният служител ще се забави доста в града и решила да извърши нещо, което сега оценяваше като непростима и некоректна постъпка. Тя отишла в стаята на доктор К., за да установи, както сама каза, с какво се е занимавал по цели седмици и месеци този странен гостенин. За свое най-голямо учудване не открила нито книга, нито някакъв работен материал. В чекмеджето на писалището обаче тя намерила магнетофонна лента, запъната в тънка хартия, а също и един незапечатан плик. Госпожа М. не могла да сдържи любопитството си и измъкнала от плика изписаните на ръка листове. Прочела ги дума по дума.

На това място ще прекъсна разказа на госпожа М. и ще цитирам най-важните откъси от написаното от доктор К. Защото няколко часа след като ми се довери, госпожа М. ми даде възможност да прибера при себе си споменатите доказателства — магнетофонната лента и бележките на доктор К. И до ден-днешен не мога да се реша да предам тези неща на семейството на доктора, въпреки че те им принадлежат по наследство.

2. Доктор К. пише един вид отчет, предназначен за семейството и за приятелите му (откъс):

„В неделя, 20 септември, ми позвъни дъщерята на моя стар пациент Фридрих Крон и ми съобщи, че баща й е мъртъв. Тази вест много ме изненада. Въпреки че седемдесет и тригодишният господин Крон страдаше от стенокардия в лека форма, неговото състояние до този момент в никакъв случай не можеше да се окачестви като особено тревожно. Веднага, отидох в жилището на Крон, където на вратата бях посрещнат от неговата дъщеря. Тя започна да ми разказва шепнешком, че днес дошла да посети баща си. След като звъняла продължително време, най-после й отворил един приятел на баща й — господин Бауер (когото аз не познавам). Бауер я оставил мълчаливо да влезе, завел я до мъртвия й баща и седнал в едно кресло, където от този момент останал неподвижен.

1 2 3 4 5
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)