Малкото завещание

Автор: Вийон Франсуа
Язык: болгарский
Переводчик: Васил Сотиров
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Малкото завещание». Краткое содержание книги:

Малкото завещание

Перейти на страницу:

Франсоа Вийон

Малкото завещание

През петдесет и шеста1 аз, Вийон, прилежен ученик, на мислите си давам глас, като пришпорен със камшик, че да не крием своя лик от другите — съветва свише Вегеций2, римлянин велик, — защото лошо ни се пише.

И точно в мъртвия сезон, почти в предколедния час, когато всеки е с подслон и вият вълците край нас, обзет от плам сред този мраз, тъмницата на любовта ми иде да разбия аз, защото ме съсипа тя.

III

Реших се, като я видях — пред погледа ми съкрушен виновната за моя крах напразно се яви пред мен; небето моля всеки ден да я лиши от зла омая, та — слава богу! — утешен, и аз да свържа двата края.

Понеже с милите очи илюзии ми обеща, пронизващо във мен звучи измамната й красота, че като кон държи ме тя пред празна ясла в труден час. И търся другаде врата, където да почукам аз.

Бях взет във вероломен плен от погледите на жената, която искаше на мен да ми извади тъй душата, та да изчезна от земята. Ще бягам вече — няма как, че ще ми счупи тя главата, тъй както съм немил-недраг.

Пред тягостното дередже аз предпочитам участта да кажа: сбогом! Във Анже3 отивам, щом заключва тя пред мене своята врата. Умирам клан, но недоклан: така се мъчи в любовта герой от рицарски роман.

VII

Раздялата със любовта ще ме продъни вдън земята: нещастен съм от мисълта, че друг полата й запрята. И както рибата се мята на сухо, тъй се мятам аз. Окаян ми е занаята: да чуе Господ моя глас.

VIII

Щом жребият ми е такъв, че ще се върна ли — не знам (човек съм аз от плът и кръв, желязо в мене няма грам; каквото приживе създам, смъртта без жал ще изкълве; далеч отивам и съм сам…), оставям тези стихове.

Во имя на Отца и Сина, а също на Светия дух и Богородица, мнозина спасили, както подочух, дарявам всеки пуснат слух за мене на Гийом Вийон4 — настойник, с който се прочух и си живях като на трон.

А пък на тази, дето с мен жестоко си игра на лов, така че вечно бях лишен от радост, сладост и любов, аз завещавам с благослов сърце, което не тупти — срази го тя със жест суров, но нека Бог да й прости!

А пък на Итие Маршан5 (длъжник съм му на тоз герой!) оставям меча си кован — за Жан Корню6 е също той; заложил съм го при запой за осем су във някой хан — да го откупят като свой и всеки ще е мъж желан!

XII

Дьо Сент Аман7 със „Муле-хан“8 (че ялова му е жената!), Бларю, златаря, с диамант (какъвто е на мен ината!) дарявам. А че през устата със папски указ чак до гроб излиза някому душата — оставям туй на всеки поп.

XIII

Относно пък Робер Вале9, нещастник във Върховен съд и който дама от вале не различава никой път, нареждам: да му се дадат заложените гащи в хана — снагата те да украсят на куртизанката му Жана.

XIV

Но трябва тук да се добави, че той е от добра среда, макар че Бог го позабрави, дарявайки ни с мъдростта. И тъй: понеже за беда с акъл на чвор в живота случи, „Изкуството на паметта“10 при дървен философ да учи!

Финансово не съм жесток към споменатия герой (от завист да ви пази Бог!) — и бронята, й шлема мой продайте! И платил във брой, край църквата „Сен Жак“ във будка да стане писар той от сой, котиран като проститутка.

XVI

А пък със „Шапката ми дръж и чакай круши от върба!“ на Жак Кардон11, ояден мъж, оставям страшна веселба: петел и гъска за чорба и бъчви с вино, и мезета, а с тази тлъста тегоба — и два процеса за диета.

XVII

Три кучета и ловна слава — на Рение дьо Монтини12; Жан Рагие13 пък получава сто франка в брой за черни дни. (Че франкът се обезцени — това не бива да се крие. Но правят ли ви добрини, не връзвайте кусури вие!)

вернуться

Вийон пише М.З. през 1456 г.

вернуться

Флавий Вегеций Ренат — римски писател, живял в Константинопол през IV в.

вернуться

Анже — град в Западна Франция; предполага се, че след обира на Наварския колеж Вийон подготвя там друг удар.

вернуться

Гийом дьо Вийон (1398—1468) — капелан при църквата „Св. Бенедикт“; настойник на Франсоа, позволил му да ползува неговото име; споменава се в Г.З. LXXXVII.

вернуться

Итие Маршан (ок. 1430—1474) — съперник на поета в любовта; служил при Берийския херцог, но уличен в заговор против краля, е хвърлен в затвора, където умира; споменава се в Г.З. XCIV.

вернуться

Жан Корню (?—1476) — богат финансов служител; споменава се в Г.З. XCV.

вернуться

Пиер дьо Сент Аман — бирник от 1431 г. и секретар при Кралската хазна през 1447 г.; споменава се в Г.З. XCVII.

вернуться

„Мулето“ — кръчма на ул. Сен Жак. Жан дьо Бларю — парижки бижутер.

вернуться

Робер Вале — съученик на Вийон, земевладелец.

вернуться

„Изкуството на паметта“ — дидактично съчинение на латински език, разпространено през XV в.

вернуться

Жан Кардон (1423—?) — търговец на платове; споменава се в Г.З. CLXVI.

вернуться

Рение дьо Монтини (ок. 1429—1457) — син на придворен доставчик на хляб; обесен като крадец, свързан с бандата на кокиярите.

вернуться

Жан Рагие — един от 12-те конни стражници, охрана на парижкия прево; споменава се в Г.З.CV.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?