Памет на преподобния Методий, учител на славянския народ, брат на Кирил Философ

1

Службата е известна на науката още от 1860 г. За пръв път обаче с името на Константин Преславски категорично я свързва Др. Костич, който открива в канона акростих „Добре, Методие, те възпявам Константин“ (1937). Двата й най-стари преписа датират от XIII в. Вероятно е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Пак там четем единственото сведение, че Методий преди замонашаването си е имал семейство. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил Философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен“ (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.

Тук поместеният превод е направен от Кл. Иванова по текста в Старобългарски текстове, като се е имал предвид и преводът на Ст. Кожухаров.