Приключенията на една автоматична писалка

Мойлън бързо размени местата на писалките в ръцете зад гърба си.

— Почакай малко. Не искам да рискувам да се провали работата поради това, че не са еднакви. Избери си една, без да гледаш.

— И двете са еднакви — каза Бурмата. Той потупа Мойлън по дясната ръка, и Мойлън му подаде тази, която беше в нея, а задържа другата.

Бурмата се приближи до манекена, пъхна внимателно писалката в пришитата кръпка, тъй че да стои изправена като в горното джобче на сако.

После грижливо отмести работната маса до най-далечната стена, на колкото се може по-безопасно разстояние.

— Дръпнете се и вие там, до стената — посъветва той.

— Ами другите квартиранти? — попита Мойлън, поглеждайки към тавана. — Да не чуе някой?

— В сградата няма никого освен мен… тя е празна. Затова работя тук. Държа сутерена под наем.

Бурмата показа в ръцете си нещо, което не се виждаше.

— Това е примка от конски косъм — обясни той. — Ще я провра през помпичката, ето така. Тук е опасната част. — Тази работа му отне няколко секунди. — Е, не се тревожете, готово е — успокои ги той.

После извади от джоба си дълъг навит конец. За разлика от конския косъм той беше достатъчно дебел, за да го виждат ясно от мястото си.

— След това връзвам конеца за конския косъм. Нужно е, защото е много дебел и не може да се увие около помпичката, без да я отвори. Готово, вързан е.

Бурмата се заотдръпва заднешком от манекена, като внимателно развиваше конеца, отдалечавайки се, докато се озова почти на същото разстояние, като останалите, в другия край на продълговатия сутерен.

— Много просто — каза той. — Работи на същия принцип, както обикновена запалка за цигари. От вътрешната страна на писалката, където е експлозивът, за помпичката е прикрепено малко колелце от кремък. Дръпнеш ли помпичката, за да вкараш мастило в писалката, се получава искра. Бум. Не остават нито ръце, нито лице. Не остава и туловище, поне като нещо цяло. Помпичката е единственият детонатор. Натискай колкото си искаш с върха на перото — нищо няма да стане. Можеш дори да пуснеш писалката, стига да не се удари много силно — пак нищо. Само когато измъкнеш помпичката от гнездото й…

Пискливото му, ликуващо кикотене и потриването на ръцете бяха безпогрешен симптом на латентна лудост. Но поне за Шефа тя не беше пречка, щом получаваше това, за което си плащаше.

— Остави нотациите — тросна се той. — Важното е действува ли или не.

— Гледайте и ще се убедите. — Бурмата понечи да дръпне конеца, за да повдигне помпичката. — Пазете очите си. Тялото на писалката може да…

Двамата вдигнаха прегънати през лактите ръце като щит, притиснаха се плътно до стената. Бурмата дръпна силно и рязко. Лумна пламък с нетърпим блясък, който озари целия сутерен. Внезапно разтърсеният въздух ги плесна по лицата и за минута запуши ушните им тъпанчета.

След това, едва след това се чу тъп, пулсиращ тътен, който като че ли продължи необикновено дълго, като заглъхваща гръмотевица. За няколко секунди навред притъмня от пушек, който бавно и постепенно се разреди дотам, че да могат отново да се виждат.