Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Виолетовата рокля
Виолетовата рокля - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Виолетовата рокля

Электронная книга - «Виолетовата рокля». Краткое содержание книги:

Виолетовата рокля
1 2 3
Перейти на страницу:

О. Хенри

Виолетовата рокля

Нека се занимаем сега с цвета, известен като виолетов. Този цвят с право е получил признание сред синовете и дъщерите на човешкия род. Императорите го обявяват за свой отличителен цвят. Гуляйджиите в цял свят се стремят да докарат цвета на носовете си до този топъл оттенък, който се получава от смесването на червено и синьо. Казват, че принцовете били родени за виолетово; и това несъмнено е така, защото коликите обагрят техните лица с този царствен цвят точно тъй, както обагрят и чипоносите физиономии на сополанковците на дърваря. Всички жени обичат този цвят… когато е на мода.

А точно сега се носи виолетово. Това веднага се вижда на улицата. Разбира се, на мода са и други цветове — онзи ден например видях едно мило същество с масленозелена рокля, гарнирана долу с квадрати, бродирани с копринени конци, с три реда волани по края, деколтето — с драпирана дантела, ръкавите — с двойни буфани, под които надничаха набрани дантелени маншетки — но все пак много се носи и виолетово. Ако не вярвате, излезте да се разходите някой ден по Двайсет и трета улица.

Та именно затова Мейда — продавачката с големите кафяви очи и канелена коса от магазин „Кошер“ — каза на Грейс — момичето с брошката от изкуствени брилянти и с дъх на ментови бонбони:

— За Деня на благодарността ще имам виолетова рокля, ушита по поръчка.

— О, така ли? — каза Грейс и прибра няколко чифта ръкавици номер седем и половина в кутията с номер шест и три четвърти. — Аз пък предпочитам червеното. На Пето авеню ще видиш повече червено, отколкото виолетово. А и мъжете май повече го харесват.

— На мен най ми допада виолетово — каза Мейда. — Старият Шлегел обеща да ми ушие роклята за осем долара. Ще стане чудна. Полата ще бъде плисирана, а корсажът — със сребърен галон и бяла яка и с два реда…

— Ще се минеш — каза Грейс и намигна многозначително.

— … плетен ширит и бяла гарнитура, и широки…

— Ще се минеш, ще се минеш — повтори Грейс.

— … и широки набрани ръкави с обърнати маншети, поръбени с кадифе. Но какво искаш да кажеш с това „ще се минеш“?

— Ти мислиш, че господин Рамзи обича виолетовия цвят, но вчера го чух да казва, че най-силно впечатление му правят тъмночервените тонове.

— Това не ме интересува — каза Мейда. — Аз предпочитам виолетовото, а който не го харесва, да минава от другата страна на улицата.

— Което навежда на мисълта, че в края на краищата и привържениците на виолетовото могат да бъдат жертва на известни заблуди. Много опасно е, когато една девица смята, че може да носи виолетовото независимо от предпочитанията и мнението на околните; и когато императорите мислят, че техните виолетови мантии са вечни.

За осем месеца Мейда беше успяла да скъта осемнадесет долара. Тези пари й бяха стигнали да купи всичко необходимо за роклята и да предплати на Шлегел четири долара. В навечерието на Деня на благодарността щеше да има точно колкото да плати останалите четири. И за празника щеше да облече нова рокля — какво по-хубаво от това на този свят?

В Деня на благодарността старият Бахман, собственикът на „Кошер“, даваше редовно обед на служителите си. А през останалите триста шестдесет и четири дни — без неделите — той всеки ден им напомняше колко весел е бил последният банкет и какви радости ще им донесе следващият, с което ги подтикваше да работят по-ревностно. За банкета по средата на магазина слагаха дълга маса. Витрините закриваха с амбалажна хартия, а пуйките и другите лакомства, купени от близкия ресторант, внасяха през задния вход. Сигурно се досещате, че „Кошер“ съвсем не беше някой модерен универсален магазин с ескалатори и манекени. Той беше достатъчно малък, за да може да се нарече просто голям магазин; в него бихте могли да влезете спокойно, да си накупите каквото ви трябва и да си излезете. А на обеда в Деня на благодарността господин Рамзи винаги…

Ама че съм и аз! Нали най-напред би трябвало да ви кажа няколко думи за господин Рамзи! Защото той е много по-важен от виолетовия или зеления цвят и дори от червения боровинков сос. Господин Рамзи беше управител на магазина и ако питате мен, аз имам много добро мнение за него. Той никога не щипеше момичетата, като ги случеше в някой тъмен ъгъл; а когато при затишие в работата им разказваше разни истории и продавачките се кикотеха и възклицаваха: „Този е брадат!“, те съвсем нямаха пред вид Бърнард Шоу. Освен че беше истински джентълмен, господин Рамзи се отличаваше и с други странни и необичайни качества. Той беше маниак на тема здраве, убеден, че човек никога не бива да яде онова, което се смята полезно. Не можеше да търпи хора, които гледат да се настанят удобно или търсят убежище от снежната буря, или носят шушони, или вземат лекарства и изобщо разглезват себе си Всяка една от десетте продавачки се унасяше всяка вечер в сладки мечти: как ще стане госпожа Рамзи и ще му пържи свински пържоли с лук. Защото старият Бахман се готвеше да го вземе за съдружник идущата година. И всяка от тях знаеше, че ако хване в клопката Рамзи, ще успее да избие от главата му тези смахнати разбирания за здравето още преди да му се е оправил стомахът от сватбената торта.

1 2 3
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)