За „Роб Рой“ и неговия автор

Цял век дели рождените дати на действително съществуващия Роб Рой — Робърт Макгрегър Камбел (1671–1734) и на писателя, но от смъртта на легендарния герой до раждането на писателя са изминали само тридесет и седем години. В предговора към първото издание на своя роман Уолтър Скот пише, че като дете е срещал хора, които лично са познавали Роб Рой, и е слушал техните разкази. Именно това време на очарование от шотландския пейзаж, наблюденията върху националния характер и запознаването с историческите събития през романтичната призма на преданията, е сложило най-ярък отпечатък върху Уолтър Скот, а оттам — и върху най-добрите му произведения.

До 1707 г. родината на писателя запазва своя парламент и самостоятелността си, но след множество войни тя е напълно завладяна и влиза в състава на английската държава. Най-старото местно население е племето пикти, както и по-късно преселилото се от Ирландия племе скота, което дава името на страната (Шотландия — „Земя на скоти“), утвърдило се от XI век насам. Разположена в северната част на острова, който попада под нашествията на келтски племена (наричани също брити или гали), на римляни, на германски племена, викинги и нормани, Шотландия като по-недостъпна част от този остров остава сравнително изолирана и се превръща в двуезична област: в планинския край (Горна Шотландия, обитавана от потомци на асимилираното от келтите местно население) се говори на гелски — келтски език, какъвто говорят и в Ирландия, а в равнините (Долна Шотландия, населена с потомци на скоти и на германското племе англи) — на възникналия от северноанглийския нортъмбрийски диалект шотландски език — език, на който е писал великият поет Робърт Бърнс.

Романът „Роб Рой“ е публикуван през 1818 г. В споменатото първо издание авторът подробно се спира на проучените от него легенди за произхода на Роб Рой. Според тях, Макгрегърови вероятно водят началото си от древен келтски род; негов представител, на име Алпайн, е бил шотландски крал през 787 г. От останалите документи писателят стига до заключението, че през XVIII век ролята на Роб Рой е била не по-малка, отколкото на Робин Худ през средните векове. Само на четиридесет мили от цивилизован Глазгоу, бунтарят Робърт Макгрегър с традиционното за клана си Непокорство е търсел да възвърне правата и да защити честта на древния си род, векове наред преследван от властта. Още през 1563 г. кралица Мария Стюарт издава нареждане — за поредното неподчинение могъщият и свободолюбив клан да бъде преследван „с огън и меч“. Преминаващи през съдебни процеси и бесилки, макгрегъровци скъпо продават живота си. Тези жестоки гонения са истинската причина за бунтарството и неунищожимия дух на Червенокосия Роб, който вероятно би проявявал съвсем друг характер при мирни обстоятелства, защото Уолтър Скот казва в предговора, че според документи и разкази на очевидци, Робърт Макгрегър бил „добросърдечен и благовъзпитан разбойник; страшен за богатите, но великодушен към бедните; със своеобразен морал; Милосърден и хуманен.“