Ветрове-врагове
- Автор: Василев Орлин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ветрове-врагове». Краткое содержание книги:
Орлин Василев
Ветрове-врагове
Живели някога, па и до днес си живеят двамата прочути господари на въздуха — Северният и Южният вятър.
Дворецът на Северняка бил изграден от блестящи ледени блокове и се тулел в мъглите на Северния океан. А пък Южняка и без дворец си живеел по непроходимите гори на топлите страни. Скитал той на воля из пустините и се изтягал на пясъка под сенките на палмите.
Обширни били владенията на Северния господар, но пак не му стигали — щяло му се да заграби и да вледени цялата земя.
Впрягал той понякога дивите виелици в колесницата си, загръщал се в своето мъгливо наметало и почвал да лудува. Гдето минел, лед и мраз сковавали всичко по пътя му. Сняг засипвал полята, реките се покривали с ледени брони и веселият живот на горите и планините замирал. Пойните птички литвали през море, а вълците се събирали на глутници и тръгвали за плячка към кошарите… Фучал Северняка над села и градове, кискал се в комините, плашел децата и вледенявал телата на закъснелите пътници. И когато пъстроцветната земя напълно се скривала в снега, Северняка подвиквал с дивия си глас:
— Всичко дотука е мое! Не остана вече нито една тревица, нито едно цветенце — земята се кичи само с моите ледени премени! Прогонени са и омразните пойни птици! Песните им вече няма да смущават моя леден сън. Само дивите вълци и черните гарвани ще бъдат господари на земните и небесни простори!
Оглеждал Северняка още веднъж смъртоносното си дело и повиквал своя по-голям син — Студа.
— Сине — казвал му той, — аз привърших работата си, но много се изморих. Отивам сега да почина в двореца си сред Ледовития океан, а ти ще останеш тука и ще бдиш да не би нещо да се размрази.
Прибирал се Северният вятър на почивка и Студа оставал да пази новите заграбени владения.
Но прокудените птици вече прелитали моретата и навлизали в топлите страни.
— Южняко!… Южняко!… — викали те над палмовите оазиси. — Събуди се, Южняко! Северняка заграби земите ти. Всички реки по тях са вледенени … Всички гори са замразени… Южняко! Южняко! Чуваш ли, Южняко!
Трепвал Южняка. Събуждал се. Прехвръквал бързо морето, но леденият Студ го посрещал и смразявал крилата му. Тогава Южняка се връщал в пустинята, нагрявал се по най-горещите пясъци, надъхвал гърдите си с топлина и с нова сила връхлетявал на бой. Студът наново го посрещал, но Южният вятър духвал топлината върху му и той бързо побягвал на север. Тогава Южняка се разфучавал над полята, разтърсвал от корен вледенените дървета и почвал да разкъсва на дрипи премените на своя съсед. Размразявал ледените висулки, стопявал белите калпаци по къщите, смъквал снежния кожух от гората и разбивал броните на езерата и реките.
Поточетата пак запявали по камъните, горите разпускали зелени клони, цветенцата подавали премръзнали главички, а прогонените птици се завръщали с песни в опустелите си гнезда.
Оглеждал Южняка възродената природа и тихичко прошепвал:
— Каквото и да си мисли моят зъл и мрачен съсед, но моята пъстроцветна премяна е по-хубава от неговата!
После се вслушвал в песента на славеите и веселия смях на децата из поляните, усмихвал се щастливо и се прибирал да почива.
В това време дивите гъски прелитали вече далеч на север.
— Крък!… Крък!… — подигравали се те на Северняка. — Събуди се, Северняко! Иди да видиш какво направи Южняка. Нищичко не остави от твоя леден градеж.
Размърдвал Северняка вкочанелите си крака и отново тръгвал към южните краища, да види разрушенията на съседа си.
Хиляди и хиляди години траяла лютата вражда между двамата съседи. Най-после Северняка си рекъл:
— Омръзна ми вече тая разправия. Тъкмо привърша работата си и се прибера на почивка — хайде, почвай наново! Ще поискам от съседа да сключим мир. Вместо да воюваме, ще установим точно границите на нашите владения. Дотук ще е лед и мраз, а оттук нататък — неговите цветя и песни! А пък за да бъде траен нашият мирен договор, ще му предложа да станем сватове. Той има дъщеря — ще я поискам за жена на малкия си син.
Зарадвал се Северняка, плъзнал се бързо по плочите на Ледовития океан, заскачал от връх на връх и стигнал до брега на Топлото море.
— Е-ехей! Съседе! Чуваш ли ме! — викнал той през морето. — Ела да си поговорим.
— Ида, ида-а! — отвърнал Южняка, поотупал песъчинките от полите си и прехвърлил морето. — Добра среща, съседе! — усмихнал се той. — Какво така ни по едно време си се сетил за мене?
— Не бой се, съседе — примирително подхванал Северняка. — За добро съм дошъл. Сватове искам да станем. Ти имаш дъщеря хубавица, аз пък имам син хубавец. Искам да се сродим и да престанем да се караме. Нека определим точни граници на нашите владения. Моите аз ще ги заледя като Ледовития океан, а пък из твоите цветя ли ще садите, птички ли ще развъждате — ваша работа.