Основите на днешната цивилизация

И тъй, благополучните устроения на человеческите общества и непрестанното им движение към напредванието, ето що съставя цивилизацията, реч, която и по самото си латинско произхождение значи начинът, с който живеят членовете на един благоустроен град, на едно мъдроуправляемо общество.

Следователно цивилизация ще каже „редовен живот в добре наредено общество, справедливо удовлетворение на необходимите нужди за обществения живот, свободно развитие на человеческите сили, ежедневно улучшение на настоящето състояние, справедлива и действителна равност помежду членовете на туй общество, уважение към съставените и одобрени от тях закони, непрекъсвано напредвание в нравственото и веществено благоденствие“. Человеческия род, зет в целокупността си, длъжен е да изявява всите вложени в него сили или чрез разумът, или чрез деятелността си. Туй е назначението на человеческата цивилизация. Религията в чистотата си, художествата, науките, добрите политически устави, добрите обществени заведения, промишлеността, всички тези са съвременно знакове и помощници на цивилизацията и от всички тези неща изобилува днешния век.

Но връх що ся основава съвременната цивилизация? Де ся е родила тя? Де ся е развила? Откъде ни иде? Нека никой не помисли, че за да ся ползуват днешните человечески общества от съвременната цивилизация, излишно им е да узнаят изворът й. Миналото винаги е било поучително за сегашното и сегашното бива по-полезно, кога узнаем преминалото. Онзи, който черпи вода из един кладенец, можеше повече да ся ползува, ако би знаял откъде иде и през какви места минува тя.

Основите на днешната цивилизация са три: тоест старогръцкото и римското образование, християнството и третьо, особения характер на народите, които при падението на Римската империя възобновиха изтощената кръв на человечеството.

Старогръцкия свят много спомогна за развитието на всеобщата цивилизация. В него се чу най-напред името гражданин, тоест человек свободен, член на едно устроено общество, имеюш право да участвува в управлението му. В него ся развиха почти съвършено всичките науки до най-високий степен: освен естествените, в него ся усъвършенствуваха и прекрасните художества. В него ся обработи най-напред и художествен язик, силно и необходимо орудне за напредваннето на цивилизацията.

А римлянете, конто във филологията си си зеха почти всичко от старите гърци, отличиха ся повече от тях в развитието на правото. Техните строги законоведци правят и до днес услуги на человечеството. Те тъй добре усъвършенствуваха тази наука въз всичките й почти части, щото по римското право, с малки изключения, ся управлява и днес еще цяла Европа. Освен в правото римлянете ся отличиха и в политическото управление, тъй що много от техните политически устави ся намират и до днес в действие под друг вид и под друго име.