Котката Зима

Отде е пристигнала точно, не зная, и отде толкоз ласкавост взима, но, виж по стъклата на класната стая как търка гърба си Котката Зима. Облачно-сива, сънно-красива, опашка от пушек към небето извива, кълбо от мъгли ту търкаля, ту гали над бели площади и бели квартали и по къщите лази със мекички лапи, сякаш преглежда домашни долапи, и ме кани навънка… — Не, не, не съм глух, госпожо-учителко, признавам, не чух какво казахте точно, но тази Котана, сякаш са мишки, всички мисли ми хвана и ги понесе далеч от граматиката, от географията и от математиката, към пързалки, шейнички, елени, елхички… Котката Зима, тя ме разсея — затуй напишете забележка на нея!