Въздишки

Със гласец учтив и тих, все така със „бих“ и „бих“ нещастното, горкото Условно Наклонение въздиша от креслото в безводно настроение: — БИХ отишло в Лисабон… БИХ пътувало с балон… БИХ могло на скок висок сто атлета да надскоча… БИХ записало нов рок на касета и на плоча… Само дето туй „АКО“ ми е хвърлило око и след всяко „БИХ“, уви, по петите ми върви: БИХ могло, АКО умеех… БИХ дошло, АКО посмеех… Да, каквото да говоря, то ми пречи да го сторя! — Просто е за съжаление това Условно Наклонение: тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно — БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!