Стан се увличаше по рок, джас, кънтри и блусове. Освен хубавите български песни, обичаше руски, англииски и френски.
При всяка една сбирка, винаги от двете му страни седяха едни и същи момичета.
Едната се казваше Петя, бе с дълга черна коса, с очи на кошута и не откъсваше поглед от него. Другата — Ирина, беше с тъмнокестенява не много дълга коса прихваната с панделка, очертаваше се нежната кадифена кожа, и финната й лебедова шия.
В дъха й, се усещаше нежния полъх на балканския вятър, и аромата на горски цветя. Зениците плуваха като два облака в небесната синева.
Често приятелите му го караха, да рецитира части от „Хамлет“, а понякога сонети от Шекспир.
Една определена част от съучениците му чувстваха дълбоко в себе си неговата извисеност. Тя бе като ореол над него, и това го отличаваше от останалите.
Момчетата тайно му завиждаха, а той с усмивката си и широката душа не обръщаше внимание, на някои злобни погледи.
— Станимире, откъде този талант бе…?! — попита отсечено Димитър, гледайки го с усмивка и завист.
— Слушай приятелю, или го имаш — или го нямаш! Ако го имаш, трябва да го усетиш навреме, но трябва и развитие. Във всеки един има заложена дарба. Останалото следва от това което казах преди малко — отговори Стан усмихнат, а очите му огряваха наоколо.
— Сигурно е така, но хубавите гаджета все около теб се въртят. Едната с кърпичка челото ще бърше, другата те гледа любовно мила — засмена, третата в леглото ще те тръшне, а четвъртата…
— Много добра интерпретация…! Хареса ми! Всички знаем, че си отличник по литература. — така го погледна с проницателните си очи, че другия насреща онемя.
След като се разделиха, Станимир остана с Ирина. Бяха съученици и приятели от първи клас, но последните две години стигнаха до интимност.
Привечер ходеха на театър, а след това решиха да се разходят в градината. Нощта бе приятна. От близкия ресторант се разстилаше прекрасна италианска песен, галеща душите им.
Звездите като влюбени очи ги следяха с нежността си, а луната им се усмихваше и закриляше.
Вървяха прегърнати. След това последва продължителна целувка.
Малко след това от близките храсти изкочиха двама с ножове в ръце. Лицата им бяха закрити с черни качулки.
Ирина се уплаши и стъписа, но нъбързо се изтегли назад.
Стан знаеше много добре какви са времената. Винаги го учеха да бъде добре подготвен, дори и при най-сложните ситуации. Никой не знаеше скритият му талант за самоотбрана, дори и срещу въоръжени с хладно оръжие. От осем години тренираше усилено карате в полицията.
Нападателите бяха на достатъчно разстояние до него, с възможност да реагира. Направи неочакван отскок, изби ножовете от ръцете им, и ги повали от земята.
Ударът бе достатъчно силен, за да ги зашемети.
— Рени, имаш ли торбичка в чантата си и кърпички?
— Да! — отговори тя все още уплашена.
— Успокой се мила! Страшното мина. Вземи внимателно ножовете с кърпичките, и ги завии с торбата!
— Няма ли да се обадиш на полицията? Какво ще правим сега? — попита тя, все още не излязла от уплахата.
Ръцете й леко потрепваха, а думите бяха накъсани.
— Стан, моля те …, обаждай се на полицията и да се прибираме?! Става късно.
— Добре! Мамка ви мръсна! Не знаете с кого си имате работа! — рече той на нападателите си, и ги срита.
