НЕ СЪДИ, ЗА ДА НЕ ТЕ СЪДЯТ.
Надяваше се надписът да е бил направен след като човекът вече е бил мъртъв, но се съмняваше в състрадателността на убиеца.
Съдията Уейнгър беше зверски пребит, пръстите и на двете му ръце бяха счупени. Дълбоките рани на китките и глезените му подсказваха, че е бил завързан. Но смъртта му не беше причинена нито от побоя, нито от изгарянията.
Въжето, с което го бяха обесили, се врязваше в шията му. Ив разбра, че смъртта на съдията е била особено мъчителна. Очевидно вратните му прешлени не бяха счупени, а спуканите кръвоносни съдове в очите и по лицето му свидетелстваха за бавно задушаване.
— Искал е да останеш жив колкото е възможно по-дълго — промълви тя. — Искал е да чувстваш всичко, което ти е причинявал.
Отпусна се на колене и прочете бележката, която плющеше под ледения зимен вятър. Парчето хартия беше поставено върху чатала на мъртвеца като странна набедрена препаска. Имената бяха грижливо изписани с печатни букви.
СЪДИЯ ХАРОЛД УЕЙНГЪР
ПРОКУРОР СТЕФАНИ РИНГ
СЛУЖЕБЕН ЗАЩИТНИК КАРЛ НИЙСАН
ДЖЪСТИН ПОЛИНСКА
ДОКТОР ШАРЛОТ МАЙРА
ЛЕЙТЕНАНТ ИВ ДАЛАС
— Запазил си ме „за десерт“, а, Дейв? — промърмори младата жена.
Стилът на престъпника й беше познат. Този човек се наслаждаваше, когато причиняваше болка на жертвите си, след което ги убиваше по особено мъчителен начин. Дейвид Палмър обичаше работата си — своите „експерименти“, както се бе изразил, когато преди три години Ив най-сетне успя да го залови.
До този момент беше успял да ликвидира осем души, а полицията разполагаше с обемисто досие, в което бяха описани „подвизите“ му. Уейнгър му беше дал доживотна присъда, която Палмър излежаваше в затвор със строг режим за престъпници с умствени увреждания.
— Избягал си, нали, Дейв? — едва чуто изрече Ив. — Познавам методите ти. Изтезания, унижения, изгаряния… Накрая изхвърляш тялото на място, посещавано от много хора. Имаме работа със самия Палмър, не с негов подражател. Вдигнете трупа — добави тя и бавно се изправи. Беше смазана от умора.
По всичко изглеждаше, че последните дни на 2058 година няма да бъдат празнични за нея.
Щом седна в колата си, Ив включи отоплителната система, свали ръкавиците си и уморено потърка челото си. Трябваше да докладва за случилото се, но реши да изпрати рапорта от домашния си компютър. За нищо на света нямаше да прекара първия ден на Коледа в полицейското управление.
Свърза се по видеотелефона с диспечера и нареди всички от списъка, открит върху трупа, незабавно да бъдат уведомени за опасността, а домовете им да бъдат охранявани от униформени полицаи.
Без да спира автомобила, тя включи компютъра:
— Искам информация за Дейвид Палмър, намиращ се в затвора „Рексал“ за престъпници с умствени увреждания.
РАБОТЯ… ДЕЙВИД ПАЛМЪР, ИЗЛЕЖАВАЩ ОСЕМ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДОЖИВОТНИ ПРИСЪДИ В „РЕКСАЛ“, НАМИРАЩ СЕ НА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ, НА 19 ДЕКЕМВРИ Е ИЗБЯГАЛ ПО ВРЕМЕ НА ТРАНСПОРТИРАНЕТО МУ ДО ЗАТВОРНИЧЕСКАТА ЛЕЧЕБНИЦА. В МОМЕНТА СЕ ИЗДИРВА.
