Елена беше прекалено красива. Маслиненочерната й коса, кафявите големи очи, и финния профил на лицето й, галеха погледа му. Под оскъдните летни дрехи личаха овалните й възбуждащи форми. Всеки мъж би бил впечатлен, от тази красива принцеса.
Сашо говореше и заради него, а след това пое и ролата на сервитьор, и на гид в разговора. Борислав съвсем се изключи, сякаш беше случайно попаднал на тази маса. По едно време приятелят му се усети, че го пренебрегва, и реши да се реабилитира за поведението си.
— А Борислав, е скромна, но действаща личност, и ще го представя от другата му страна.
— Но Сашо, моля те… — прекъсна го той притеснен.
— Не ме прекъсвай…! — отговори Сашо. — Аз държа на нашето приятелство, и искам дамите да знаят, с кого си имам работа! — усмихна се, и продължи уверено: — Той е умен и компетентен комлютърен гений. За него програмирането е голямо удоволствие. Освен това е, и страхотен математик. Говоря ви самата истина. Необходимо е някой, който да го оцени по достойнство.
Борислав се усмихна за самоотбрана.
— Е…, Сашо понякога малко преувеличава… Чак пък гений…! Човек трябва да е амбициозен и последователен в начинанията си. Ако е прекалено скромен, и не е агресивен като мен, никога няма да си намери работа, но нека не говорим само за мен… А ти няма ли да кажеш нещо за себе си? — и погледна закачливо към Елена. Тя му харесваше, и това стана ясно на всички.
— Аз ли?! — тя не очакваше такъв въпрос — Според мене последователността и амбициозността на човека зависят от неговия характер и вътрешната му нагласа.
— Борислав не очакваше такъв отговор. Не само, че беше красива, но се оказа и интелигентна.
От този момент, той вече я гледаше по съвсем друг начин. Май започваше още повече да я харесва.
Разговорът им продължи доста необичайно.
Накрая заговориха за филми, музика, и решиха да се видят четиримата отново.
Елена се усмихваше загадъчно, присвила закачливо очи, продължаваше да флиртува с Борислав, а той на свой ред и хвърляше нежни погледи.
След първата им среща, последваха още през това лято, изпълнено с емоции. Връзката им се задълбочи и укрепна. Борислав се отнасяше внимателно към нея, не бързаше веднага да се впусне в любовна авантюра. Желанието му бе, да се опознаят по-добре. Не искаше да я загуби, и постоянно подхранваше в нея интерес към себе си, и й заявяваше чувствата си. Умееше точно в подходящия момент да я прегърне, или целуне, но изчакваше мига за нещо по-интимно, а той според него още не беше настъпил.
На свой ред, Елена оценяваше поведението му, и неусетно се увличаше все повече към него. В свободните минути, мислите й се стремяха все повече към Борислав.
