— Ксавиер? — каза Ксара и меко докосна рамото му.
Сянката на Гардини се плъзгаше върху пясъка на пустинята, поглъщайки колибите и скривайки детайлите на пейзажа. Ксавиер, който лежеше върху подгреваемия дюшек, отвори очи и я погледна. По лицето му се появи мигновен жест на раздразнение и може би леко бодване на страх. Тъкмо се канеше да я попита дали се чувства добре, когато тя заговори отново:
— Доведоха друг.
Ксавиер се надигна страдалчески и не след дълго двамата под лъчите на палещото слънце пресякоха импровизираното селище от колиби. На около двеста метра се намираше медицинският комплекс, който беше изграден преди много месеци. Състоеше се от различни по форма палатки с тъмно зелен цвят, пред които имаше тенти на бели и сиви райета. Малко по-нататък от грамадата на Гардини, помощният разузнавателен кораб, който се издигаше в несъответствие с всичко наоколо като изрязан на хоризонта, като блестяща играчка, забравена от някое дете в парка. Докато вървяха, ботите им затъваха в глинестата почва и с всяка стъпка откъсваха парченца от нея. Въпреки че бяха облечени с леки фланелки и шорти, и двамата се потяха обилно.
— Къде са го оставили? — попита Ксавиер, забавяйки крачка. Усещаше в устата си горчив вкус и устните му бяха пресъхнали.
Ксара посочи към една от по-големите палатки, в която бяха инсталирали медицинската лаборатория и оборудването за свръзка. Те се придвижиха до нея и спряха на няколко метра от входа й. Тя го хвана за ръката и го погледна с тъга, изписана на лицето й.
— Наистина ли искаш да го видиш? — попита с въздишка.
— Разбира се, че не. отвърна Ксавиер. — Не искам, но трябва да го направя. Отведи ме на мястото, където са поставили тялото.
Бяха отнесли тялото на аборигена до храстите, растящи в съседство на едно близко дърво и го бяха покрили с мръсен чаршаф. По принцип, те не разполагаха с много ресурси, за да обслужват труповете на умрелите. Ксавиер клекна под смачканите клони на храста, които все пак доставяха слаба сянка и откри лицето на вандарианеца. Не оставаше място за никакво съмнение, че той е мъртъв, раните по лицето е врата му го демонстрираха убедително. Изглеждаха като белези, оставени от диво животно, но както и при предишните случаи, вандарианецът ги бе нанесъл със собствените си ръце. Ксавиер покри тялото и се изправи. Озъбената усмивка по лицето на съществото го разстройваше.
