Грузинска приказка (Грузинска приказка)

А тя:

— Не бой се, аз ще храня и себе си, и теб.

Сетне добавила:

— Ето ти една кърпа, струва петстотин рубли, цената е втъкана на нея. Вземи я, занеси я на панаира, щом се загледа някой в нея — кажи: цената е втъкана; продай я и донеси парите.

Взел кърпата сиромахът и я занесъл на панаира. Един търговец попитал за цената. Сиромахът му дума:

— Цената е на нея.

Кърпата се харесала на търговеца.

— Да вървим, в къщи ще ти наброя парите — казва той.

Завел сиромаха в къщи, наброил му петстотин рубли, нагостил го и го изпратил. Сиромахът донесъл парите в къщи.

Жена му изтъкала друга кърпа и на нея изписала същата цена; дала я на мъжа си и рекла:

— Занеси и нея на пазара.

Тръгнал, занесъл я. Разнася кърпата, разнася я, но все не може да я продаде. Един човек попитал за цената.

— Пари нямам — казва той, — но ако искаш, ще ти кажа за нея три думи.

— Не — вика сиромахът, — за думи не я продавам, — взел кърпата и я занесъл в къщи.

Жена му пита:

— Никой ли не искаше да я купи?

— Не, един човек я искаше за три думи, ала аз не я дадох — казва мъжът.

Жената се ядосала:

— Тръгвай още сега, намери човека и му дай кърпата за трите думи.

Отишъл пак на панаира. Търсил човека, търсил го, намерил го и му казва:

— Ще ти дам кърпата за трите думи.

— Да вървим — рекъл човекът.

Завел го в къщи и казал:

— Първо — не говори нищо, без да помислиш, а помисли и тогава кажи. Второ — ако ти наприказват срещу някого, каквото и да ти кажат, дори, че иска да те убие, не се втурвай да убиваш този човек, а най-напред хубавичко проучи дали е истина. Трето — ако си при река и дойде при теб човек да те попита има ли брод, а ти на бърза ръка кажеш — май че има, върви, и той тръгне и потъне, — това не е хубаво; трябва да кажеш — не зная, братко, провери сам. Ето моите три думи.

Сетне надарил сиромаха и го изпратил.

Прибрал се сиромахът в къщи, разказал думите на жена си. Жената рекла:

— Запомни всичко, ще ти послужи. А сега ще е добре да идеш някъде на работа. Ще спечелиш пари — ще ги донесеш, ще купим чифт волове и ще заживеем като хората.

Тръгнал сиромахът, отива към града. На пътя среща трима търговци.

— Здрасти — казват търговците.

— Здрасти — отвръща сиромахът.

— Ще ни станеш ли ратай?

— Защо не, ще ви стана.

— Колко искаш за една година?

— Шестдесет рубли.

Търговците му дали пари за цяла година напред.

— Ето, изпрати ги у вас.

Сиромахът взел парите и ги изпратил по един земляк в къщи, а сам тръгнал с търговиите. Три дни и три нощи вървели, никъде вода не видели.

Излезли на една планинска пътека, а оттатък планината, в една клисура, имало вода. Търговците дали една стомна на ратая си и казали:

— В клисурата има вода, донеси.

На смърт го изпратили, за една стомна вода сиромахът трябвало да загине. Приближил се до водата, гледа — един юнак-хубавец, въоръжен до зъби, си играе с една жаба, забавлява се.

Юнакът видял сиромаха и казва:

— Е, братко, кажи кой е по-красив — аз или жабата?

А жабата скача на рамото му, играе. Сиромахът без малко щял да каже това, което било на езика, ала си спомнил съвета — да не говори, без да помисли, и се замислил, дори дръпнал на три крачки. Замислил се и се уплашил — какво ще стане, ако на юнака не му хареса, когато кажа, че той е по-красив от жабата, и ме убие?! Не, тук сигурно има нещо.