С едно-единствено изключение те бяха бели. И с пет изключения — всичките мъже.
Някои бяха блестящо интелигентни, почти гениални. При други геният граничеше с лудост. Един бе изнасял рецитал на виолончело в Карнеги Хол, друг беше играл професионален баскетбол в продължение на година. Шестима бяха написали романи, два от които вече издадени. Един се оказа пропаднал свещеник. Друг идваше от трудово-възпитателно училище. Всички бяха изплашени до смърт.
В тази светла септемврийска сутрин на 1958-а ги бе събрал общият за тях статут на първокурсници в Харвардския медицински институт. Бяха дошли в зала Г да чуят приветственото обръщение на декана Къртни Холмс.
Чертите му бяха сякаш прерисувани от римска монета. А маниерите му създаваха впечатление за човек, роден със златен часовник и ланец вместо пъпна връв.
Не беше необходимо да призовава за тишина. Просто, се усмихна и слушателите притихнаха.
— Господа — започна той, — всички вие заедно ще се впуснете в едно славно пътешествие към пределите на медицинското познание, откъдето ще започнете собствени изследвания във все още неопознатите територии на страданието и болестта… Някой от вас в тази зала може би ще открие лек за левкемията, диабета, хроничната кожна еритематоза или смъртоносната хидроглава карцинома.
Той направи съвършено отмерена драматична пауза. После добави с блясък в светлосините си очи:
— А може би дори и за обикновената простуда.
Разнесе се одобрителен смях.
Среброкосият декан сведе глава, вероятно за да покаже, че дълбоко се е замислил. Студентите напрегнато чакаха.
Когато най-сетне вдигна поглед и заговори отново, гласът му беше по-мек, една октава по-нисък.
— Разрешете ми да завърша, като ви открия една тайна — толкова унизителна за мен да я произнеса, колкото и за вас да я чуете.
Той се обърна и написа нещо на черната дъска.
Две обикновени цифри — числото двайсет и шест.
Озадачено жужене изпълни залата.
Холмс изчака, докато тишината се възстанови, пое си дъх и впери поглед право в слисаната аудитория.
— Господа, настоявам да впишете това в паметта си: на света съществуват хиляди болести, но медицинската наука има опитно доказани лекове за двайсет и шест от тях. Останалото е… догадки.
И това беше всичко.
Със стегната войнишка стойка и гъвкавост на спортист той слезе от подиума и напусна залата.
Публиката беше твърде смаяна, за да аплодира.
Част I
НевинностТе идват в новия свят голи,студени, неуверени във всичко,освен че идват…
Сега това е само дръзкото достойнствона появата. Все пак голямата промянае настъпила: дълбоко впили корени,започват те да се пробуждат.1
УИЛЯМ КАРЛОС УИЛЯМС (1883–1963) ПЕДИАТЪР И ПОВТ
1.
Барни Ливингстън беше първото момче в Бруклин, видяло Лора Кастелано гола.
В една лятна августовска сутрин той навърши пет години и както се разхождаше в задния двор, непознат глас го поздрави:
— Здрасти!
Барни погледна към съседната градина. През оградата надничаше русокосо момиченце горе-долу на неговата възраст. Бодна го носталгия по предишните наематели, сред които имаше един страхотен играч на пънч-бол2 на име Мъри. А доколкото беше разбрал, новите дори нямаха момче.
Затова Барни бе изненадан, когато, след като се представи, Лора предложи да играят на топка. Сви колебливо рамене в знак на съгласие и отиде да донесе своя Сполдийн3.
вернуться
1
Превод на стиховете: Николай Попов — Б.пр.
вернуться
2
Вид игра на топка — 1>.пр.
вернуться
3
Фирма-произиодителка на спортни стоки. Тук: топка — 1>.пр.
