Свитъкът Омега

Много автори ме снабдиха с проницателни проучвания на Близкия изток и исляма, сред които „История на израелско-палестинския конфликт“ от Марк Теслър, „Шест дни през юни“ на Робърт Донован и „Ислямът: кратка история“ на Карън Армстронг. В „Отмъщението на Осама“ и „Изобличеният Ватикан“ Пол Л. Уилямс пише прозорливо за Ал Кайда и ядрената опасност. Благодарен съм на Илейн Пейджълс за „Гностичните евангелия“ и на „Библейският шифър“ от Майкъл Дроснин за подробния анализ на откритите от Елияху Рипс кодове в Тората.

Най-голяма опасност в ядрената заплаха, каквато представляват Ал Кайда и други терористични организации, е да възприемем позицията, че „това не може да се случи“. „Новата ядрена опасност“ на Хелън Колдикот и „Как да си направим ядрена бомба“ на Франк Барнаби ме накараха да се върна в студентските си дни и в момента смятам, че въпросът по-скоро е „кога“, а не „дали“.

С „Изгубеното наследство на Магдалина“ Маргарет Старбърд (както винаги) ни представя прекрасно проучване на шифрите в Новия завет и 153 — числото, от което подозирам, че най-много се боят във Ватикана. На входа на Светилището на книгата в Израел няма модели на десетата планета, нито на ДНК спиралата от изображенията в свитъците от Мъртво море и Кумран, но Долорес Канън, която се връща назад във времето, използвайки регресивна хипноза в „Исус и есеите“, и „Самият живот: неговият произход и природа“ на сър Франсиз Крик показват как биха могли да изглеждат те.

Сред книгите на моите лавици има няколко от един от моите любими философи и теолози, Пиер Теяр дьо Шарден, включително „Феноменът човек“. С това, че посмял да говори открито, той си навлякъл обичайната реакция на Ватикана със заплаха за отлъчване, но след публикациите на блестящи учени като Ханс Кюнг и Едвард Шилебекс всъщност са заплашени самите догми.

Малкото място тук не ми позволява да изредя всички съчинения, с които съм се консултирал в проучванията си, и въпреки че някои прависти виждат потребност от бележки под линия в един роман, слава богу, това време още не е настъпило. И все пак няколко души определено заслужават моята благодарност и признание, макар че подобно на авторите, използвани в моите проучвания, списъкът неизбежно няма да бъде пълен. На първо място, благодаря на отличния екип на Пингуин и особено на Клер Форстър, която още отначало повярва в „Свитъкът Омега“. Благодаря и на Кери Мартин, която винаги ме е насърчавала да пиша, и на Джоди Лий и Джанет Остин, моите многострадални и неуморни редакторки. Бих искал да благодаря и на своята литературна агентка Джейн Адамс.

Сенди Макътчиън, високо уважаваният писател и журналист от Ей Би Си, прочете (много по-дългите) първи ръкописи и ми даде някои изключително ценни съвети. Благодаря на Крис Мей за насърчението и на Оливия Ишъруд и Софи, на Роб Еневър, моя прозорлив учител по италиански (всички грешки са само мои), на Антоанет и приятели. Изразявам своята признателност и към прекрасните жители на Фалерна и Трикарико в Южна Италия — Бог си е знаел работата, когато е сътворил италианците — и особено на Татяна Марио, Нона и Михаела, Ида и Уили.