„Господин Вивиан Бланшар, директор на банка «Монсалват»2, ще се радва, ако може да го посетите, за да обсъдите възможна кариера…“
Пот потече по врата й, когато влакът се люшна в тунела. Във вагона миришеше на пот и на възможно най-евтините парфюми. Прилоша й, а дори не искаше работата.
В мига, когато излезе на повърхността от станция „Банкова“, почувства опасността във въздуха. Тълпа демонстранти се беше събрала пред Националната банка, скандираше, пляскаше с ръце и размахваше парцаливи плакати. Очакваха се и други. Полицейските коне тропаха с мощните си крака и оголваха зъби, а ездачите гледаха отвисоко през матовите визьори на каските или над ръбовете на своите щитове. Стискаха палките като рицари, готови за битка.
Бароните на капитализма гледаха от високите си стъклени кули и бяха единодушни, че за това плащат данъци.
Ели се промъкна край демонстрантите. Тълпата се люшна, блъсна я и тя едва не изтърва чантата си. Един полицай я огледа от глава до пети и реши, че не представлява заплаха. С вълненото яке и полата от шотландско каре не приличаше на демонстрантка, нито на някой от Ситито. Скъпо облечените манекени зад барикадираните витрини я укоряваха със застинали в презрение лица. Прииска й се да не беше идвала.
— Гледай къде вървиш! — чу се възмутен вик.
Беше се блъснала право в един от демонстрантите. Буйна чорлава коса висеше покрай мършаво лице с вторачени очи и нащърбени зъби; тениската му изглеждаше така, сякаш не бе прана от седмици. На плаката върху рамото му пишеше: „Капитализмът ни убива“.
— Съжалявам — каза тя и се опита да се промъкне покрай него, но той направи крачка встрани, за да й препречи пътя.
— Опасни времена, скъпа. — Той пристъпи напред. — Трябва да сме внимателни, нали разбираш? Трябва да отсечем изсъхналото дърво, да спрем гниенето, преди да ни е достигнало. Да изрежем болестта.
Миришеше на едноседмичен боклук и Ели се дръпна назад, но тълпата я запрати срещу него.
— Обществото умира. — Слюнка се събираше в ъгълчетата на устата му, гласът му се усилваше. — В този свят има болест и тя убива всички ни. Огледай се. Пчелите измират, дърветата — също. Нивото на океаните се вдига, но в тях няма риба. Това е болест.
Ели си погледна часовника. Нямаше време.
— Съжалявам, но…
— Не, ще слушаш.
Той протегна ръка с дълги мръсни нокти. Вероятно искаше да я хване за ръката, но Ели се изви, затова пръстите му се впиха в дръжката на чантата и я смъкнаха от рамото й.
Сигурно беше изкрещяла, защото нещо се мярна зад гърба му и той падна с писък на колене. Зад него стоеше полицай с жълта флуоресцентна жилетка и палка в ръката. Сигурно го беше наблюдавал и бе чакал удобния момент. За секунди двама други полицаи закопчаха извитите зад гърба ръце на демонстранта и го повлякоха настрани.
вернуться
1
Скулптури или капчуци с гротескни форми на животни. — Б.пр.
вернуться
2
Планината Монсалват е мястото, където според легендата се съхранява Свещеният граал, пазен от рицари. — Б.пр.
