Лъжи

От своя страна Кълън просто продължи да кара, изгубен в мислите си, като изглежда не се интересуваше особено от това какво чувстваше или минаваше през главата на Айви.

Тя присви устни, усещайки как раздразнението й се превръща в гняв. След известно време въздъхна шумно.

Кълън погледна към нея.

— Нещо не е наред ли? — попита.

Тя поклати глава.

— Не, разбира се, че не. Как изобщо нещо може да не е наред?

— Ако имаш да казваш нещо, просто го кажи. Освен ако не предпочиташ да се криеш зад сарказъм.

Тя се изкиска високо.

— Ау, това звучи просто невероятно от твоята уста.

— От моята уста? — попита изнервен.

— Да — отвърна тя, като завъртя очи.

— Моля те, бъди така добра да ме просветлиш, Айви.

— Ами, криеш се зад тази хладна и непроницаема маска, но имаш дързостта да обвиняваш мен, че се крия зад сарказъм.

Той въздъхна раздразнен.

— Това, което наричаш хладно и непроницаемо, съм самият аз. Не е просто някаква маска.

— Както и да е — отвърна тя. — Отсега виждам, че това не върви наникъде.

Ръцете на Кълън стиснаха кормилото.

— Не съм сигурен какво искаш от мен.

— Искам да бъдеш нормален — изплака тя. — Искам да бъдем нормални.

— Това не е нормално?

Тя се засмя високо.

— Не, Кълън. Това изобщо не е нормално. — Тя се засмя отново невярващо, чудейки се как толкова умен мъж можеше да бъде толкова невеж.

Последва тишина.

— Какво би било нормално в това положение? — попита най-накрая.

— Току-що правихме секс — отвърна тя.

— Напълно съм наясно с това.

— Можеше тогава да ми покажеш, че е така — продължи Айви. — Ако бяхме нормални хора, може би след акта щеше да има малко прегръщане. Някакво признание за случилото се помежду ни.

— Откъде би могла да знаеш какво е нормално да се прави след секс? — попита Кълън.

Тя усети как бузите й почервеняват от срам.

— Само защото съм девствена — бях девствена — не значи, че съм идиот. Чела съм книги, списания, гледала съм телевизия и филми.

Кълън се засмя.

— Ако очакваш да бъда като някой мъж от холивудските романтични комедии, ще останеш разочарована.

— Нямам предвид това. Не искам да ми поднасяш света в краката. Искам поне нещичко — каза тя. — Просто малко човечност.

Той я погледна за момент, преди да върне погледа си отново върху пътя.

— Добре — заяви. — Нека да направим няколко компромиса. Какво ще кажеш утре сутринта да закусим преди работа?

Тя го загледа.

— И това трябва да ме накара да се почувствам по-добре? Каква утешителна награда само — продължи. — Кафе и кифлички с шефа. Наистина много мило, Кълън, но ще пропусна.

— Обяд тогава.

— Не — отвърна тя, чувствайки се все по-вбесена и по-вбесена. — Не искам да споделяме някакъв изискан и странен обяд, в който просто ще се преструваш, че си постъпил правилно.