(Седмичният бюлетин на Уисъл Стоп, Алабама)
12 юни 1929
Кафенето отваря врати
Миналата седмица в съседство с пощата, където работя, отвори врати кафене „Уисъл Стоп“ и собственичките Иджи Тредгуд и Рут Джеймсън казват, че бизнесът върви добре. Иджи рече да предам на хората, които я познават, да не се притесняват от хранително отравяне, защото не готви тя. Готвачките са две чернокожи жени. Сипси и Онзел, а скарата приготвя Големия Джордж, съпругът на Онзел.
Ако все още не сте ходили в кафенето, Иджи рече да ви кажа, че закуска се сервира от пет и половина до седем и половина и включва яйца, грис, сухари, бекон, наденички, шунка, червен сос и кафе за 25 цента.
За обяд и вечеря се предлагат: пържено пиле; свински котлети със сос; пържена риба; пилешка яхния с тестени топчета; или чиния кюфтета; заедно с гарнитура от зеленчуци по избор, сухари или царевичен хляб, напитка и десерт — за 35 цента. Гарнитурите са: задушена царевица; пържени зелени домати; пържена бамя; салата от зеле и ряпа; бобена салата; захаросани картофи; зелен боб.
За десерт има пай.
Онзи ден с половинката ми Уилбър вечеряхме в кафенето и беше толкова вкусно, та Уилбър заяви, че занапред ще се храни само там. Ха-ха, де да беше вярно. Непрекъснато готвя, а не мога да смогна на този лакомник.
Между другото Иджи рече, че една от кокошките й снесла яйце с десетдоларова банкнота в него.
Дот Уиймс
Старчески дом „Розовата тераса“
Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама
15 декември 1985
Ивлин Кауч пристигна в „Розовата тераса“ със съпруга си Ед на свиждане на майка му, Старата мама, настанила се тук наскоро и с голяма неохота. Ивлин бързо се измъкна от компанията им и отиде в салона за посетители, за да се наслади на шоколадовото си десертче на тишина и спокойствие. Но в мига, в който седна, старицата до нея заговори…
— Да ме питаш през коя година някой се е оженил… за кого се е оженил… или каква рокля е носила майката на булката, в девет от десет случая ще се сетя, но за нищо на света не мога да кажа кога успях да остарея толкова. Животът просто отлетя. За пръв път го забелязах през юни тази година, когато влязох в болница заради жлъчката, която още си е в болницата, ако вече не са я изхвърлили… казва ли ти някой? Онази ниската набитата сестра тъкмо ми бе направила поредната клизма — много обичат да правят клизми там, — когато видях какво имам на ръката. Бяха ми сложили бяла гумена гривна с надпис: „Госпожа Клио Тредгуд… осемдесет и шест годишна“. Представяш ли си!
