Книга за Щастието

Всяко земно щастие - а за него само ще се говори в тази книга - е щастие на творящия — все едно дали той твори в себе си възвишеното царство на любовта, дали изгражда творението си от Духа, или пък използва материални ценности, за да осъществи творческата си воля в материя. —

Единствено радостта на творящия от

неговото дело е щастие и всичко друго, което наричаш с това име, със сигурност ще те лиши - ако му се довериш - от истинско щастие, доколкото тази земя може да ти го даде. . .

Ти, любещият, който намираш щастието си единствено в своята любов, кажи ми, какво друго е любовта ти, ако не радостта на творящия?!--

Чувствата са силите на твоето творчество и ако си наистина “щастлив” в любовта си, ти си издигнал свой храм в царството на чувствата, в който не може да влезе никой освен теб и чиято Светая светих пази Божия образ, комуто ти, като жрец на своята любов, си готов да служиш и да принасяш жертви. . .

Може би никога досега не си съзнавал, че в този случай ти си творец, - чувстваш се владян от емоции, които те водят, често против волята ти, - мислиш се окован във вериги, каквито на драго сърце си готов да носиш, и живееш с илюзията, че всичко това идва само отвън и прави как-вото си иска с теб според вечно заложени в земния живот закони?? -

Сам на себе си пречиш, ако мислиш така!---

Ти наистина се подчиняваш на един непобедим, вечен закон, когато душата ти се отваря за потока на Любовта, който се струи през Всемира и с тайнствена сила привлича взаимно душите и телата, но това подчинение само ти обещава щастие и ти никога няма да постигнеш щастие в своята любов, ако тя не съумее да пробуди у теб твореца. —

Това, което те прави тогава истински “щастлив”, е собственото ти творение, - съграденото из хаоса на чувствата и

последицата от това съграждане:--

онази хармония на душата, която сама себе си усъвършенства, когато се отдава на другата душа. -

Дори онази чувствена наслада, която минава за “любов” сред хората, непозна-ващи по-висше желание от животинския нагон, принуждава все пак и най-ниските чувства да си съградят измамна кула, къ-дето тези роби на мимолетното си “щастие” издигат идола на своите похотливи блянове. -

Ала ти, любещият, който имаш волята да станеш истински “щастлив”, ще трябва да търсиш друг вид щастие и ако наистина обичаш, щастието на физическото усещане ще бъде за тебе винаги неделимо от щастието на душевното единение. -

Само като творящ можеш да постиг-

неш това щастие на душата! —